Читать «Само една нощ» онлайн - страница 19

компанията по-ефективна, да я подобрим. И именно тогава акционерите правят

пари, а не някой друг за тяхна сметка.

– Вие със сигурност също правите пари – отбеляза сухо Наталия. Стойността на

„Хамар Капитъл“ се въртеше около невероятната сума от четири милиарда евро.

Не беше никак зле, като се има предвид, че я беше построил сам от нулата. И

беше млад, нямаше и тридесет и пет, ако можеше да се вярва на интернет.

– И това е така, разбира се – засмя се Дейвид. – Нашият бизнес е противоречив.

Искаш ли кафе?

Тя кимна и той поръча две кафета. Сервитьорката се върна бързо с двете чаши.

Наталия отстрани малкия шоколад от чинийката си. Това, което каза преди

малко, беше самата истина – тя дълбоко уважаваше хора, които създаваха нещо

свое. Толкова много хора се раждаха в среда, която им даваше абсолютно всичко,

но го пропиляваха. Дейвид кимна към шоколада ù.

– Няма ли да го ядеш?

Тя му го подаде и се загледа как разопакова станиола.

– Пътуваш много. Как се справяш? – попита тя.

Той повдигна изненадано вежда.

– Май не само аз съм дошъл с научен урок, а? Да, истина е. Пътувам по света и

търся инвеститори. И аз, и партньорът ми Майкъл пътуваме много.

Майкъл Шамон. Ливанец. Завършил право и финанси. Да, и тя бе направила

прочуването си. Винаги трябваше да е подготвена с достатъчно информация.

– Но не си ли нужен тук, в офиса? – попита тя.

– Имам много талантливи колеги.

– Жени и имигранти?

– Да. И не само.

Въпреки приятния разговор, въпреки чара му, на който бе много трудно да

устоиш, Наталия все си мислеше, че има нещо, което не се връзва. Какво искаше

от нея този изключително привлекателен мъж със сурови очи? Какво

преследваше с тази покана за „неангажиращ обяд“ и какво означаваше тази

фраза? Ето, седеше пред нея, задаваше ù най-обикновени въпроси, ласкаеше я с

вниманието си... Наталия погледна часовника си и реши, че се е повредил. Тя

сбърчи вежди и видя, че Дейвид също поглежда часовника си и изведнъж изопва

тяло.

– Как е възможно да е станало толкова късно?

– И аз не разбирам. Трябва да се връщам в офиса – каза тя.

– Нямах представа, че е минало толкова много време – каза той и поиска

сметката. – Извинявай.

– Няма за какво да се извиняваш, но имам скайп-среща с Лондон и трябва да се

подготвя за нея.

Той подаде кредитната си карта на сервитьорката.

– Да ги помоля ли да ти извикат такси?

– Не, ще повървя пеша. – Тя стана и взе чантата си.

– Ще те изпратя – каза той и издърпа галантно стола ù.

– Не мисля, че това е добра идея – извини се тя. Той беше неописуемо

привлекателен, но Наталия бе направила проучването си доста старателно.

„Хамар Капитъл“ се бяха изправяли срещу „Инвестум“ два пъти през последните

няколко години. И двата пъти фирмата на Дейвид беше загубила. Днес тя два

пъти спомена пред него името на компанията на семейството си и забеляза

някакъв тъмен пламък в очите му. Беше едва забележима реакция, която със