Читать «Само една нощ» онлайн - страница 11

информация за второто от трите деца на Де ла Грип. Прерови всичко писано в

мрежата, чете статии и няколкото биографии на семейството ù. Почти всичко

обаче касаеше братята и баща ù. За нея нямаше абсолютно нищо нито в

Уикипедия, нито в сайта за шведски знаменитости „Флашбак“. Но пък в това

семейство жените по традиция бяха напълно незабележими, макар че мъжете

винаги се женеха за момичета от влиятелни фамилии... Всяка от лелите и бабите

на Наталия беше много богата, майка ù имаше роднински връзки с руската

царска фамилия и с шведския финансов елит. Но мъжете в семейството

пречупваха съпругите си, отнемаха силата им и я използваха. Бащата на

Наталия, Густав, дядото – Густав-старши, чичовците ù и така поколения назад. За

разлика от двамата си братя, по рождение кронпринц Питър де ла Грип и

наскоро обявения за кронпринц Александър де ла Грип, Наталия не присъстваше

във финансовите вестници и медии. За нея нямаше абсолютно нищо дори и в

таблоидите. Това, естествено, имаше своето обяснение. Тя не се криеше от

медиите заради името и потеклото си, но по принцип хората като нея стояха в

сянка и рядко говореха с пресата.

Наталия носеше косата си прибрана в строга, консервативна прическа, а на

шията ù блестеше перлена огърлица – знак на висшата класа, която Дейвид

презираше. Не, помисли си той, докато сядаше, в крайна сметка Наталия

изглежда точно така, както си я бях представял – неомъжена, почти на

тридесет, фокусирана върху кариерата си и ужасно обикновена и

безинтересна.

С изключение на очите. Никога не бе виждал такива очи.

– Трябва да призная, че бях изненадана от обаждането ти и, честно казано, съм

доста любопитна – усмихна се тя и той усети как леки тръпки преминаха по

гръбнака му.

Дейвид взе менюто от ръката на сервитьора и го погледна набързо.

– Вероятно си свикнала хората да те търсят – засмя се той и целенасочено

отправи към нея топлата си, отработена усмивка. Голяма част от работата във

финансовия сектор зависеше от разширяването на връзките и познанствата и

Дейвид наистина не помнеше кога за последен път бе обядвал, без непременно

да гони някакъв професионален интерес. Чифт изумително красиви очи едва ли

биха успели да го отклонят от целта.

– О, да. Милиардери ме канят на срещи през цялото време.

Устните му потрепнаха при сухия ù коментар.

Тя хвърли поглед на менюто и кимна към сервитьора, че е готова да поръча.

– Чух, че сделката с „Шибстед“ се развива страхотно – каза той, колкото да

опипа почвата.

– Имаш добри източници. – Наталия леко наклони глава. – Не знам дали трябва

да се чувствам поласкана, или да се тревожа.

– Не, няма място за тревога. Научил съм си урока. Смятат те за истински

изгряващ талант, който трябва да бъде държан под око. – Бяха я описали като

космополитна, сериозна и действаща с твърда ръка. Дейвид нямаше причина да