Читать «Само една нощ» онлайн - страница 10

глас.

– С това ли ще си облечена? – попита Аса. Тонът ù подсказваше, че има и по-

лоши неща от купуването на конфекция. – Къде, за бога, намери точно това?

– Става дума само за обяд – опита да се защити Наталия. – И освен това,

дрехите ми са шити по поръчка, благодаря за комплимента.

Аса огледа сивата материя.

– Да, но в кой век?

– Ти наистина си ужасен сноб. – Наталия стана и отвори вратата на Аса.

– Има огромна вероятност да е така – призна приятелката ù. – Но не можеш да

отречеш, че съм права.

– За кое?

Аса се засмя с онзи свой специфичен смях, който караше мъжете да ù купуват

питиета и да се хвалят с къщите и вилите си.

– За всичко, скъпа моя. За всичко.

3

Дейвид тръгна пеша от главния офис на „Хамар Капитъл“ към ресторант „Ула

Виндбалд“.

Салонният управител го поведе към масата, където Наталия де ла Грип вече го

чакаше. Той погледна часовника си – беше подранил. Нямаше един часа. Тя бе

дошла още по-рано. Останалите гости в ресторанта бяха предимно туристи, но тя

бе избрала маса в дъното и беше седнала така, че почти не бе почти

незабележима. Беше повече от ясно, че не иска да я виждат с него и в това

имаше логика. Самият той бе направил резервацията именно за този ресторант,

а не за някой от намиращите се в центъра на града, точно за да не бъдат

засечени заедно.

Тя го забеляза, вдигна ръка да му помаха, но после бързо я прибра, сякаш

промени намерението си. Дейвид тръгна към нея.

Имаше много светла кожа и изглеждаше доста скромна. Лицето ù беше

сериозно, дрехите – аскетично сиви. Беше почти невъзможно да повярваш, че

това момиче работи като консултант в една от най-големите световни банки, за

самия Джей О. Той беше един от най-взискателните и ексцентрични шефове.

Дейвид знаеше това от личното си познанство с него. Невероятно бе, че е

издигнал тази скучно облечена жена до върха. Според него имала потенциал да

стане един от най-великите финансови магьосници в световния бизнес. „Тя е

умна, смела и винаги в пълна готовност. Може да стигне толкова далеч, колкото

си поиска“, беше му казал Джей О.

Дейвид трябваше да внимава и в никакъв случай да не я подценява.

Когато стигна до масата, Наталия де ла Грип стана. Беше по-висока, отколкото

Дейвид очакваше. Подаде ръка – деликатна, слаба, с прилежно поддържани

нокти без никакъв маникюр. Здрависа се силно, по мъжки. Професионално.

Дейвид не се въздържа и погледна лявата ù ръка. Нямаше халка.

– Благодаря, че се съгласихте да се видим толкова скоро след обаждането ми –

каза той. – Не бях сигурен дали ще имате време за мен.

– Наистина ли? – попита тя скептично.

Дейвид пусна ръката ù. Топлината от дланта ù остана полепнала по неговата и

усети някакъв пикантен и особено привлекателен аромат. Засега тя се оказваше

точно обратното на всичко, което бе очаквал. Трябваше да си отваря очите и

много да внимава.

Интересно бе, че не успя да намери нещо повече от вече известната