Читать «Само една нощ» онлайн - страница 12

поставя тези характеристики под съмнение.

– И аз четох тази статия – каза тя. – Предполагам, времето ще покаже – засмя

се тя. – Сам знаеш как е. Или вървиш нагоре, или пропадаш.

– А в момента?

– О, в момента определено вървя нагоре. – Каза го без следа от престорена

скромност. Дейвид можеше да преброи на пръстите на едната си ръка хората от

аристократичните среди в Швеция, които говореха по този начин и които не

натякваха постоянно, че не са постигнали кой знае какво, а в същото време бяха

на върха.

Тя си поръча риба и Дейвид автоматично избра същото. Беше въпрос на

елементарна психология да поръчаш същото ястие като човека, когото си

поканил на обяд.

– Винаги ли си искала да работиш в банка? – попита той, когато сервитьорът се

отдалечи. – Не ти ли се е искало да се занимаваш и с нещо друго? – Все пак тя

работеше в „Лондонска банка“ вече няколко години и въпросът не бе лишен от

логика. Младият финансов елит в банките е като глутница – винаги търси нови

предизвикателства.

Той погледна деликатния ù пръст, на който липсваше халка. Вероятно бе

изцяло отдадена на работата си. Като него.

– Доволна съм от работата си в банката.

– Ти си единствената жена в екипа на Джей О?

– Да.

– Убеден съм, че си най-ценният му актив – каза той с равен глас.

– Благодаря – усмихна се сухо тя и отпи малко от минералната си вода. –

Щастлива съм там, но в по-далечна перспектива имам намерение да заема

позиция в компанията на семейството си. Предполагам знаеш за кое семейство

става въпрос?

Той кимна и усети как познатото чувство на ненавист отново се надига. Усмихна

се, пое дъх и после пак се усмихна. Този път по-окуражително, сякаш наистина се

интересуваше от думите ù, а всъщност просто беше излязъл на лов за плячка.

– Моето семейство няма особено високо мнение за работата ти – продължи тя.

Тази откровеност можеше да се окаже проблем.

– Това не е тайна за никого – отвърна той, опитвайки се да звучи безразлично,

сякаш обсъждаха някаква абстрактна тема, а не факта, че семейство Де ла Грип

открито ненавиждаха „Хамар Капитъл“ и всичко и всеки, който стоеше зад

фирмата. Само че те не биха използвали директно думата „ненавиждам“, не биха

се изказали така драстично. По-скоро биха казали, че искат да защитят

гордостта и традициите си.

Наталия сякаш прочете мислите му, защото се засмя извинително.

– Знам, че е консервативно, че е предразсъдък. Не казвам, че съм съгласна с

тях.

Той повдигна вежда, защото това беше най-важният момент – да разбере до

каква степен нейните възгледи се различаваха от тези на семейството ù.

– Нима? – попита.

– Не мисля, че трябва да подценяваш и да слагаш под един знаменател тези,

които работят в частния сектор и тези, които се занимават с управление на

рискови капитали. Но като изключим това, аз съм лоялна към името си. – Тя сви