Читать «Само една нощ» онлайн - страница 13

леко рамене, сякаш пак се извиняваше, и махна с ръка. – Е, човек трябва да

прави жертви за семейството си.

Дейвид я наблюдаваше. Човек трябва да прави жертви за семейството си. Тя

едва ли осъзнаваше какво предизвикваха в него тези думи.

Но поне научи това, за което бе дошъл. Всъщност в мига, в който я видя, разбра,

че Наталия де ла Грип никога не би действала срещу интересите на семейството

си. Тя носеше лоялността си като невидимо наметало, плътно увито около тялото

ù, и за негов късмет не бе успяла да разбере целта на тази среща. Бе решила, че

Дейвид просто търси нови връзки и бизнес възможности, а не че бе дошъл с цел

да я примами на своя страна, да я убеди да предаде фамилията си.

– Разбирам – каза той, но наистина не разбираше как очевидно интелигентна

жена като Наталия си обяснява факта, че собственият ù баща и братята ù

отказват да ù дадат полагащото ù се място в борда на компанията им. Какво

мислеше и по въпроса, че в цялата структура от фирми, управлявани от

семейство Де ла Грип, няма нито една жена на ръководна позиция... Наталия със

сигурност знаеше за славата на баща си като отявлен шовинист по отношение на

жените и за тоталното му отхвърляне на идеята за равенството между половете

на работното място. Любовта на младата жена към близките ù я правеше сляпа.

– Как така стана любимка на Джей О? – попита той, когато храната им

пристигна. – Това са негови думи, не мои. Само цитирам.

– Добре ли го познаваш? – попита тя, докато слагаше салфетката върху скута си

и вземаше сребърната си вилица. Хранеше се деликатно, с безшумни движения,

оставяше ножа и вилицата след всяка хапка. Маниери, които му напомниха за

строгото обучение в пансион.

– Достатъчно добре, за да се доверя напълно на преценката му. – Джей О беше

един от най-влиятелните банкери в света и на няколко пъти си бяха

сътрудничили. – Но искам ти да ми разкажеш повече.

– Със сигурност знаеш, че корпоративните финанси са нещо, което зависи до

голяма степен от личното ти отношение, от връзките, които имаш и от умението

да печелиш доверието на клиента. – Едното ù рамо леко потрепна. Като тик. Тя

пак остави вилицата и ножа, гърбът ù беше изправен като струна. Не се

заиграваше с чашата си, не пипаше приборите, не мърдаше на мястото си, не

издаваше никакви признаци на неудобство. – Имам и трите качества.

– Да, мога да си го представя – каза той и се изненада, че всъщност този

коментар беше напълно искрен. В нея имаше нещо непоклатимо, нещо, на което

инстинктивно знаеш, че можеш да се довериш. Ако не беше прекалено голям

циник, за да вярва, че на света има добри хора, би казал, че Наталия е добър

човек.

– И не само заради фамилното ми име – добави тя и на бузите ù се появи лека

руменина. Деликатна, много нежна, сякаш някой бе нанесъл с невидима четка

фин нежен розов цвят. – Добра съм в това, което правя.

– Убеден съм.

Наталия присви очи: