Читать «Само една нощ» онлайн - страница 9

това, кой знае какво ще кажеш и дали няма да споменеш нещо, което не бива да

стига до неговите уши.

Наталия едва се въздържа да не ù напомни, че вече си е създала име като един

от най-обещаващите таланти в областта на корпоративните финанси – една от

най-сложните и хлъзгави сфери в света на бизнеса. Бе сред най-високо оценените

студенти за всички времена в бизнес образованието на Швеция. Дипломата ù не

беше подарена, а справедливо извоювана. Ежедневието ù включваше финансови

операции, работа с фондове и консултиране. През нея минаваха стотици милиони

крони на ден и в момента беше в процес на завършване на една от най-сложните

банкови сделки в цялата история на Швеция. Но… Аса, разбира се, беше права –

кой знае какви глупости би наговорила и какво можеше да издаде благодарение

на вечната си разсеяност.

– Ще ти се обадя да ти кажа как е минало.

Аса я гледа дълго и проницателно.

– Поне разбери какво иска – каза най-сетне тя. – Няма да те заболи. Много хора

биха направили всичко, за да имат възможността да работят с него. Или да

спят с него.

– Не мислиш, че е прекалено рисковано ако някой ни забележи? – попита

Наталия, разочарована от несигурността в гласа си.

– Разбира се, че е рисковано. Той е опасен, богат и баща ти го мрази. Какво

повече искаш?

– Да отменя ли обяда?

– Категорично не – поклати глава приятелката ù. – Живот без риск не е живот.

– Това ли е мъдрата мисъл на деня? – попита Наталия, отбелязвайки си наум, че

не ù допада особено.

Аса се изправи, взе празната си чаша и я размаха пред очите на Наталия.

– Не, така пише на чашата ми за кафе. Мисля, че трябва да се върна в офиса и

да се обадя на две-три места. Може да уволня някого. Адвокатите не са най-

забавните същества на света. Къде ви е срещата?

– В ресторант „Ула Виндблад“.

– Можеше да е и по-зле. – Очевидно Аса не намери по-остри думи да я

критикува, макар че отчаяно се опитваше. Тя поглади шалчето си. Последния

път, когато Наталия видя такъв шал, беше в бутика в луксозния мол „Нордика

Компаниет“ и цената на етикета беше леко замайваща.

– Ти си сноб, знаеш ли? – каза Наталия.

– Имам изграден нюх към доброто качество – отвърна приятелката ù и нагласи

дръжката на чантата върху рамото си. – Не всеки може да купува конфекция. Ти,

разбира се, можеш да го разбереш – потръпна сякаш от възмущение, хвърли един

тюркоазен поглед към Наталия и добави: – Само се пази. Кой знае с какви е спал.

Наталия се намръщи.

– Очевидно с повечето принцеси по света, ако трябва да се вярва на слуховете. –

Тя обичаше да чете клюките в интернет и не се срамуваше да си го признае.

– Да бе! По-скоро такива, които се правят на принцеси, и с новозабогатели

жени – отбеляза Аса, която беше потомка на много стара фамилия. Корените ù

можеха да се проследят чак до дванадесети век. – Просто не прави нещо,

което аз не бих направила.

Е, това изключва съвсем малко неща, помисли си Наталия, но не каза нищо на