Читать «Само една нощ» онлайн - страница 8

Симона Арнщед

нямаше и една гънка. Макар че бе облякла строг бизнескостюм (Наталия знаеше,

че е шит по поръчка от „Прада“ специално за Аса), обикновена копринена блуза

и леки бежови обувки с висок ток, приятелката ù изглеждаше блестящо като

кино звезда.

– Знаеш много добре, че не трябва да ти пука какво мисли баща ти – каза

блондинката, привеждайки се над бюрото. Както винаги бе нацелила раната и

сега сипваше сол в нея. – Ти си страхотна жена и можеш да постигнеш много.

Дори да изградиш своя собствена кариера тук. – Аса обходи с поглед офиса,

който се намираше в сградата на една от най-богатите и влиятелни банки в

света – Лондонската. – Не си струва да работиш за компанията на семейството

си. Те имат най-изостаналите представи за правата на жените и ти го знаеш.

Няма надежда баща ти да се промени, брат ти е идиот, а останалата част от

борда са шовинистични прасета, които спокойно могат да получат златен медал

за дискриминация на жените. И аз го знам най-добре, защото работя с тях. Ти си

по-умна от всички тях взети заедно.

– Може би.

– Тогава защо не си в борда?

– Но ти работиш там и си доволна, нали? – попита Наталия, старателно

избягвайки въпроса защо не е в борда на „Инвестум“. За нея това беше

изключително чувствителна тема.

– Да, но съм там само заради квотата, която са отпуснали за жените – отговори

Аса. – Бях наета от мъж, който мрази да запълва квотите така, както мрази

имигрантите, феминистите и работническата класа. Сега може да ме посочи и да

каже, че е назначил жена.

– Татко не мрази… – започна Наталия, но веднага спря. Аса беше права.

– Освен това, баща ти изпитва някакво съжаление към мен, понеже съм сирак –

продължи Аса. – А и нямам никакви амбиции да завладявам това място и да

ръководя отвратителното им шоу. Единствената ми цел е да не умра от скука. Но

ти можеш да стигнеш до върха и над него.

Аса отвори чантата си, която струваше петдесет хиляди крони, и започна да се

рови в нея. Извади светло червило и очерта леко устните си.

– Той ме помоли за дискретна среща – обясни Наталия. – Всъщност не биваше

да се съгласявам. Нали няма да кажеш на никого?

– Колко си мнителна! Разбира се, че няма да кажа. Какво иска според теб?

– Може да е нещо свързано с финансиране. Може би има сделка с някой от

нашите клиенти? Не знам, наистина. Цяла нощ не съм спала. Мислех само за

това. Или просто търси връзки в банката?

Никак не беше необичайно хората да искат да се запознаят с нея, защото е Де

ла Грип – жена с положение и влияние. Това беше едно от нещата, които

мразеше. Дейвид Хамар обаче бе възбудил любопитството ù. Освен това не ù

прозвуча мазно и фалшиво, а просто любезно. И трябваше да хапне нещо. Беше

гладна.

Аса я погледна замислено.

– Всъщност няма да е зле да дойда с теб. Ако те оставя сама да се справиш с