Читать «Дар за бурята» онлайн - страница 254

— Предполага се, че починалият е положен тук преди петнайсет години… — обади се Монтес, оценявайки откритието ѝ. — А от гробищния регистър, който прегледахме вчера, знаем, че не е имало друго погребение. Табесе е единственият обитател.

— Но по всичко личи, че е отваряна наскоро.

Амая се изправи, за да огледа гробницата над стената, и в този миг я заслепи светкавица от фотоапарат. Отново заобиколи стената и светкавицата пак блесна, а до ушите ѝ долетя гласът на Сабалса, който се караше на някого. Беше сигурна още преди да я види и въпреки това се учуди, когато зърна Йоланда да разговаря с младши инспектора.

— Боже господи! Какво правите тук? Какво ви казах тази сутрин?

— Дойдох с такси — бе отговорът.

— Но какво търсите тук?

Йоланда не отговори.

— Престанете вече, проявих голямо търпение… Сега се прибирайте вкъщи и ви предупреждавам, че ако пак ви видя утре тук, ще ви арестувам за възпрепятстване на следствие.

Йоланда не се смути. Пристъпи напред и светкавицата на фотоапарата ѝ отново освети цялото гробище.

Амая се обърна към колегите си, извила недоумяващо вежди пред непробиваемата наглост на тази жена.

— Госпожо инспектор — обади се Йоланда, — елате насам.

Амая направи няколко крачки, докато се изравни с нея.

— Обърнахте ли внимание на тези цветя? — попита жената, опря фотоапарата върху превързаната си лява ръка, натисна зум и ѝ показа снимката на дигиталния екран. — Не ви ли се струват доста особени? Човек би казал, че приличат на спящи в люлката си бебета.

В първия миг Амая се възмути от абсурдния коментар, но като се загледа в увеличената снимка, остана поразена от нейната красота. Мраморно бялото венче обгръщаше като кошничка бледорозовата среда, която невероятно много наподобяваше бебе с вдигнати нагоре ръчички. Тогава Йоланда ѝ подаде апарата, прескочи веригата в най-ниската ѝ част, наведе се над плочата и откъсна от стъблото един от причудливите цветове.

Амая се приближи, за да ѝ помогне да слезе по стъпалата, и ѝ подаде ръка, но тя не я пое. Взе фотоапарата си и без да каже нищо повече, се запъти към изхода.

— Не забравяйте какво ви казах, Йоланда.

Жената махна за довиждане, без да се обръща, и напусна гробището.

— Съвсем е превъртяла! — декретира Фермин, клатейки невярващо глава.

— Подръка ли ви е телефонът на магазина, който доставя цветята? — попита Амая.

Слушалката вдигна една от продавачките и след като чу въпроса, я подаде на собственика.

— Да, господин Табесе трябва да е бил човек с изискани вкусове. Както вече казах на другия полицай, който се обади, нашата цветарница е специализирана, аз самият отглеждам орхидеи с голям успех, но най-редките внасяме от колумбийски производител, който притежава най-красивите и най-капризните видове в света. Тази конкретно е Anguloa uniflora и наистина прилича невероятно на бебе в люлката му, но има и други, които силно наподобяват най-различни неща. Една е съвършено копие на балерина, при друга в центъра ѝ се очертава лицето на малка маймунка, а трета рисува великолепна бяла чапла в полет с такава точност, сякаш е дело на човешка ръка. Anguloa uniflora обаче е сред най-интересните. Четох, че в някои райони на Колумбия я смятали за зла прокоба: ако бъдела поднесена на бременна жена, това се смятало за безпогрешен знак, че рожбата ѝ ще умре.