Читать «Дар за бурята» онлайн - страница 220

— Ама те наистина ли са вярвали в това?

Дъждът зашиба още по-силно по стъклата и една мълния проряза хоризонта, осветявайки почти черното, развълнувано като океан небе.

— Ще повторя това, което ми отговори отец Сарасола на същия въпрос. Престанете да гледате на чуждата вяра по този начин… Вярвали са, разбира се, вярата движи милиони хора, милиони поклонници посещават Сантяго, Рим, Мека, Индия, продажбата на светите писания все още оглавява годишните класации, а сектите се множат и привличат толкова много сподвижници, че към всички полицейски служби по света се създават специализирани звена. Да оставим настрана това, което ни се струва логично, приемливо, възможно, защото тук става дума за нещо друго, нещо много могъщо и опасно в ръцете на подходящия водач. Въпросната група защитавала по-конкретно завръщането към традицията, зачитането на корените, на първичните сили, а връзката с тях се осъществявала не другояче, а чрез приношения. Участниците подкрепяли теориите си с древната религия, с магическото присъствие на необикновени същества, познати, откакто свят светува, в този край на света. Отиват и по-далеч, твърдейки, че още първите заселници на долината Бастан са оставили навсякъде наоколо знаци под формата на мегалитни грамади и лей линии, сочещи географски и исторически забележителности, като древни паметници и скални образувания, планини и възвишения, зъбери, пещери и природни цепнатини, които биха улеснили откриването на места с духовно значение, където общуването с тези сили може да се осъществи по-лесно. Теорията на някой си Уоткинс ги отнася към неолита, смятало се, че осигуряват безопасно корабоплаване и са служели за отправна точка при великите преселения. Много автори поддържат съществуването на подобни енергийни точки. Водачът на групата ги научил на упражнения, улесняващи призоваването на тези сили, с цел да ги поставиш в своя услуга без молитви, без да живееш в лишения, без да спазваш правила и да потискаш желанията си, само в замяна на приношения, първо на домашни животни, с удивителни според свидетеля резултати, докато се стигне до онова, което те наричали „жертвоприношението“. Т. е. принасяне в жертва на човешко същество. Но не всеки човек служи за измолването на голяма благодат, ритуалът трябвало да се извърши с момиченце, ненавършило още две години, защото според тях неговата душа все още блуждае между двата свята и е особено привлекателна за демона, комуто го принасят в дар — Ингума. Освен това детето не бивало да е кръстено и следвало да бъде умъртвено по същия начин, по който Ингума погубвал своите жертви…