Читать «Дар за бурята» онлайн - страница 219

Въпросът продължаваше да кънти в съзнанието ѝ: обичаше ли още Джеймс? Незабавният отговор беше „да“, обичаше го, сигурна беше, но… Какво изпитваше тогава към Маркина? „Сляпо увлечение“, би казал Дюпри. „Неудържимо привличане“, би казал Монтес. Йонан щеше да се изрази без заобикалки, той смяташе, че съдията замъглява разсъдъка ѝ и размива перспективата ѝ… Спомняше си как я бяха жегнали тези думи, но последните открития я караха да мисли, че е бил прав.

Влезе в залата за съвещания и видя, че Монтес вече подрежда върху дъската нарасналата камара от снимки и документи.

— Имаме ли някакъв напредък? — попита тя най-общо, докато зад стъклата на прозорците небето причерняваше все повече от плътните буреносни облаци.

Тя отиде до електрическия ключ и запали осветлението.

— Имаме, но не голям. Кръщавките ни позволиха да разчистим малко списъка, но както предполагах, процесът е дълъг и бавен. Първо, по адреса на бебето трябва да се открие съответната енория, след това да се разговаря лично с енорийските, защото само те имат достъп до тази информация, но пък приемат само в определени часове, и то не ежедневно, в много от църквите. Въпреки това ни провървя и ни се удаде да сведем четирите случая от Ондарибия например до два. Останалите бяха едно момиченце германче, починало по време на ваканцията на родителите, а второто беше кръстено.

— Сабалса?

— Както допускахме, след като почнахме да търсим данни от цяла Навара, броят чувствително нарасна. Но ограничавайки се до селищата в близост до реката, имаме един случай в Елисондо, втори в Оронос-Мугайре — докато той говореше, Монтес рисуваше кръгчета на картата, — трети в Нарбарте, два в Донестебе и два в Ондарибия, както вече ви информира инспекторът.

Докато Амая изучаваше схемата, очертана от червените кръгчета върху картата, силен гръм разтресе полицейското управление из основи; тя погледна навън в мига, в който дъждовната завеса заблъска по прозорците.

— Какъв период от време обхващат данните?

— Десет години — отговори Сабалса. — Искате ли да се върна по-назад?

— Добре е да съберем сведения поне до датата, за която знаем, че е имало подобен случай, дори малко повече. Сега прибавете с друг цвят по-старите: в Елисондо момиченцето в „Арги Белц“, сестра ми, малката от Лесака, дъщерята на адвокатите Лехарета и Андия в Елбете, както и случая, при който бащата нападнал съдебната лекарка от Ерацу.

Рисунката обхождаше цялото течение на реката от извора до устието ѝ със зловеща поредица от точки, всичките в селища, през които минаваше река Бастан, или там, където я наричаха Бидасоа.

Амая се обърна и видя, че инспектор Ириарте е застанал до нея и гледа загрижено картата.

— Май успяхте да установите някакъв модел.

— Сядайте — каза тя вместо отговор. — Аз също имам новини. Следвайки вашия съвет, инспекторе — обърна се тя към Ириарте, — помолих за помощ отец Сарасола, който, за моя изненада, ми уреди среща с един защитен свидетел, донесъл на полицията за престъплението в Лесака. Той ми разказа горе-долу същото, каквото и Сарасола: сектата им била мистична със сатанинска насоченост, но вместо да се посветят на нехристиянско преклонение пред дявола, те се занимавали с нещо като завръщане към магическите традиции в Бастан… Точните думи на свидетеля бяха „завръщане към традиционните духовни практики“, които в продължение на хилядолетия битували по тия места и позволявали на човека да общува с могъщите свръхестествени земни сили и духове, съставляващи религията на местните обитатели. Занимавали се и с вещерство, прилагайки древните му практики, свързани с отвари, магии, билкари и знахари, като се опитвали да установяват докъде се простира властта на човека над силите, претендиращи за надмощие.