Читать «Дар за бурята» онлайн - страница 222

— Благодаря, че се обадихте — каза рязко той.

Тя го погледна объркано.

— На онези за котлето. Благодаря, че ги повикахте.

— Моля — отвърна Амая.

Старецът съсредоточи вниманието си в екрана на телевизора.

— Господин Янес, искам да ви питам нещо.

Той я погледна.

— При предишното ми посещение вие ми разказахте, че и друг полицай е идвал при вас преди мен. Казахте, че ви е направил кафе с мляко…

Янес кимна.

— Искам да погледнете тази снимка и да ми кажете дали това е той — каза тя и му показа на екрана на телефона си снимка на Йонан Ечайде.

— Да, същият беше, много приятно момче.

Амая угаси екрана и прибра джиесема.

— За какво разговаряхте?

— Пссс — отговори Янес с мъгляв жест.

Амая стана и взе от една помощна масичка снимката на съпругата му, която той ѝ бе показал предния път.

— Жена ви не е изпаднала в депресия след раждането на сина ви, нали? Мисля, че вече е била зле много преди това, но раждането на бебето напълно я е съсипало. Не е можела да го обича, отблъсквала го е, защото това дете е трябвало да замести починалата ѝ дъщеря.

Янес зяпна, но не каза нищо. Взе поставеното до него дистанционно и изключи телевизора.

— Не съм имал никаква дъщеря.

— Напротив, имали сте. Този полицай го е подозирал и затова е дошъл да говори с вас.

Янес помълча няколко секунди.

— Маргарита трябваше да го забрави, но вместо това по цял ден мислеше и говореше за случилото се.

— Как се казваше?

Той се забави с отговора.

— Нямаше си име, така и не я кръстихме. Умря внезапно няколко часа след раждането.

— По дяволите, убили сте собствената си дъщеря! — процеди Амая с отвращение.

Янес я погледна и постепенно на устата му се изписа усмивка, която премина в смях и кикот. Посмя се като побъркан известно време, но изведнъж спря.

— И какво смятате да правите, да ме издадете на полицията ли? — попита той с горчивина. — Синът ми е мъртъв, жена ми е мъртва, а аз ще гния жив в тази къща до края на дните си. Колко зими още ще изкарам, как мислите? Вече нищо няма значение, трябваше да го проумеем. Веднъж някой ми каза, че всичко, което дяволът ти дава, се превръща в помия. Пратят ли ми орехите, ще ги погълна и ще оставя Злото да си проправи път през червата ми. Отдавна съм се отказал. Когато жена ми умря, всичко, което ми се струваше толкова важно — парите, тази къща, работата, всичко ми стана безразлично. Отказах се.

Амая се сети за думите на свидетеля, скрит в къщата на „Опус Деи“.

„Никой не напуска групата.“

— Вие може да сте се отказали, но мястото ви е било заето от сина ви, подобна саможертва не бива да отива на вятъра, нали така?

Янес взе дистанционното и отново включи телевизора.

Амая тръгна към вратата, но още преди да е стигнала средата на коридора, той я повика.

— Госпожо инспектор, днес следобед токът пак спира и ми се струва, че котлето пак е загаснало.

Тя отвори външната врата.

— Върви по дяволите! — процеди, докато затваряше.

Върна се в управлението, качи се в залата за съвещания и постави ново червено кръгче на картата.