Читать «Дар за бурята» онлайн - страница 216

Мъжът я погледна объркано и се позабави с отговора, докато на лицето му се изписваше почти болезненото усилие да си спомни.

— Не се сещам, нещо подобно беше. Много ме боли главата, можете ли да ми дадете един ибупрофен?

Амая излезе от стаята и се качи в кабинета си, убедена, че пропуска нещо, нещо, за което разговорът с надзирателя я бе подсетил. Отвори снимките, които Йонан бе събрал в папка „Берасатеги“… Разгледа ги отново, една по една. Очевидно бяха същите, които Ириарте току-що бе показал на Мариано Санчес, и бяха извлечени от записа на камерата, благодарение на която бяха установили, че точно надзирателят бе подал ампулата с наркотик на Берасатеги. Но Йонан се бе спрял на следващите часове. Тя видя себе си и колегите си да влизат и да излизат от килията. Директора на затвора да говори с Маркина. Тя самата, застанала до тях, друга, на която към тях се присъединяваше Сан Мартин, после Маркина сам… Последната снимка имаше няколко увеличения и като се загледа, разбра какво бе привлякло вниманието на Ечайде. На снимките, на които Маркина говореше в коридора със Сан Мартин и с нея, съдията беше по дънки и синя риза — помнеше колко красив ѝ се бе сторил тогава, колко много я бе развълнувал видът му, след като го бе сънувала предишната нощ. На другата снимка той беше с костюм, вероятно със същия, с който се явяваше в съда и в който бе облечен сутринта, когато му се бе обадила, за да го уведоми за случилото се с Берасатеги. Придвижи снимката, за да види изписания най-отдолу час. Дванайсет по обед.

Директорът на затвора ѝ бе споменал, че Маркина му се е обадил по телефона, за да му нареди веднага да премести затворника, и понеже той самият бил извън града, прехвърлил задачата на своя заместник, който обаче изобщо не бе споменал, че съдията е идвал в затвора. Затвори папката, извади флашката и я прибра в джоба си.

Не беше поискала среща, но провери по телефона, че Мануел Лоуридо е сутрешна смяна. На външния портал съобщи името си и когато влезе в канцелариите на затвора, видя изненаданото изражение на дежурния.

— Нямах представа, че ще идвате, госпожо инспектор — каза той, преглеждайки списъка на посетителите. — Кого ще посещавате?

— Няма да ме откриете в списъка — отвърна Амая с усмивка. — Не идвам на посещение при затворник, а да разговарям с вас.

— С мен? — учуди се мъжът.

— Във връзка с разследването на самоубийството на Берасатеги. Задържахме Мариано Санчес и той призна, че е дал наркотика, както се вижда на видеозаписа, но явно не иска да падне сам и се опитва да натопи още някой колега — излъга тя. — Не че му вярваме, но нали знаете, всичко трябва да се проверява.

— Ама че мръсник! Нали ви казах, няма такова нещо, само той и ония двама глупаци, които бяха като Пипи и Куку, вечно заедно и с по-малко мозък от един комар.

— Трябва да се уверя, че никой друг не е посещавал затворника същата сутрин.

— Разбира се — каза Лоуридо и натрака паролата си на компютъра. — Този ден при Берасатеги не е идвал никой друг освен вас.