Читать «Дар за бурята» онлайн - страница 214

Тя извади от чантата си снимката, на която Йоланда беше с Инма Еранс, и ѝ я показа.

— Това е секретарката на един съдия. Какво ви интересува?

— Знам коя е. Искам да ми кажете откъде се познавате и за какво разговаряхте.

— Вече ви споменах, че бях писала до всички съдилища, до омбудсмана, до президентката на Навара и до къде ли още не с молба да ми позволят да отворя гробницата на децата ми. Тази жена ми се обади и ми определи среща в едно кафене. Аз ѝ разказах подробностите, тя прояви голям интерес и ми уреди среща със съдията.

Амая се ококори.

— С кой съдия?

— Със съдия Маркина. Той беше много любезен, макар че не можеше да ми помогне. Препоръча ми да се свържа с вас, каза, че сте били отличен полицай и че ако има начин, ще разнищите нещата докрай.

Амая я слушаше с отворена уста.

— Каза ми също така да бъда дискретна, да се помъча срещата ни да изглежда случайна, иначе нямало да проявите интерес към случая.

Амая замълча, вперила очи в жената пред себе си, и си спомни, че когато се запознаха пред „Арги Белц“, Йоланда се бе изненадала, че е толкова млада, и бе споменала, че не си я е представяла така. Чак след това успя да проговори.

— Съдия Маркина ви е препоръчал да се запознаете с мен дискретно, уж случайно, защото иначе няма да проявя интерес към случая?

— Да, освен това каза, че сте много добра в работата си. Помоли ме също така никога да не ви споменавам, че препоръката идва от него, но предполагам, че сега вече е все едно, и вие имате право да го знаете.

Поразходи се из градината на болницата, преди да се качи в колата, опитвайки се да проумее целта на всичко, което току-що бе чула, и да превъзмогне обзелото я смущение. Маркина ѝ бе изпратил Йоланда Беруета, но ако намерението му е било да ѝ помогне, защо бе спрял ексхумацията на телата на гробището в Еноа? Може би е очаквал да го помоли за помощ, което, от друга страна, би било правилното? Но след като ѝ я бе изпратил, едва не я бе разпънал на кръст заради случилото се на гробището, вероятно защото е мислел като нея, че цялата тази болка е могла да бъде спестена, ако бе следвала нормалните процедури.

Не разбираше нищо. Качи се на колата и напусна двора на болницата. Тъкмо бе излязла на магистралата, когато телефонът ѝ звънна. Беше той. Включи хендсфрито и отговори.

— Гледай ти, тъкмо за теб си мислех — каза.

— А аз за теб — отговори тихо той, — но почти нямам време, влизам на дело, вече съм с тогата. Обаждам се да ти кажа, че вече питах секретарката си и тя ми каза, че Йоланда наистина я е спряла един ден в кафенето с молба да поговорят, описала ѝ случая на синовете си и я помолила да се застъпи пред съдията за нея. Инма я изслушала и не ѝ обърнала никакво внимание, казва, че я е помислила за луда.

След като се сбогува и затвори, се наложи да спре колата встрани от пътя, за да асимилира чутото. Беше я излъгал.

Телефонът зазвъня оглушително в купето на спрелия на банкета автомобил.

— Ириарте.

— Госпожо инспектор, добри новини. Националната полиция е задържала Мариано Санчес, надзирателя, който избяга. Бил в Сарагоса, при един приятел. Снощи излезли явно на разпивка и се блъснали в друга кола. Монтес и Сабалса отидоха да го доведат, до час-два ще са тук. Имаме известен напредък и в издирването на евентуални жертви, мисля, че това ще ви заинтересува.