Читать «Покоряването на шотландеца» онлайн - страница 15

В този момент, слабата, несигурна част от нея копнееше да почувства тези устни върху своите. Жадуваше да почувства силните му ръце, обвити около тялото й, привличащи я близо до възхитителната си топлина.

О, Боговете да са й на помощ, тя бе също толкова податлива към него, колкото всички останали жени.

Брейдън прокара език по плътта й в нежна ласка, която едновременно я стресна и погъделичка преди леко да ухапе кожата й със зъби и да премести ръката й малко над сърцето си, което биеше силно под дланта й.

Докато палецът му си играеше с дланта й, изпращайки вълна след вълна от топлина през нея, тя някак успя да овладее порива си да затвори очи и да изстене от удоволствие../

- Разбрали са ме погрешно, любов моя — почти измърка той.

Тялото й едва не се стопи, докато се взираше в топлите му съблазнителни очи. Великолепно зеленикаво-кафяви, очите на Брейдън можеха да принудят една жена да забрави всичко друго на света.

Ела на себе си, Маги! Дяволът ще отведе останалата част от близките ти, ако се поддадеш на чара му. Въпреки че това бе едно от най-трудните неща, които някога бе правила, тя присви погледа си към него, докато изтласкваше безсрамните си мисли в дъното на съзнанието си.

Трябваше да възвърне контрола върху ситуацията или всички щяха да бъдат загубени.

- Нека позная - каза тя студено, издърпвайки ръката си от хватката му, преди да отстъпи още повече пред изкусното му докосване. - Казал си, че имам сладки зъби? Или може би перлени? - Маги забеляза шокирания му поглед, който той бързо скри. Със сигурност го бе разкрила и той го знаеше.

За един момент, тя се наслади на победата си. Но този миг бе всичко, което получи, защото в следващата минута въздухът се разцепи от нечии вик.

- Маги, ела бързо!

Тя остави входната врата отворена и се втурна през двора на църквата към задната врата, от, където се бе чул писъкът. Стигна до малкия двор навреме, за да види как една от жените, Бриджит, бе нападната от съпруга си, който приличаше на мечка. Мъжът направо се извисяваше над дребничката блондинка, която даваше всичко от себе си, за да не я извлекат от портата.

Няколко жени стояха наоколо, но никоя не се опитваше да помогне. Маги не проумяваше как можеха просто да стоят там и да не правят нищо.

- Достатъчно търпях това, жено - каза Фъргъс, докато затягаше хватката си върху ръката

на Бриджит.

- Не, Фъргъс, няма да се прибера вкъщи с теб. - Бриджит се опита да разхлаби хватката му, но той я държеше здраво.

- Няма да търпя повече неподчинението ти - изръмжа той и след това я удари с опакото на ръката си.

Бриджит падна, ридаейки, но хватката върху ръката й я задържа от удар в земята. Фъргъс я грабна, като отново я затегли към портата.

Маги изкрещя, извън себе си от гняв. Без да се замисли за собствената си безопасност, тя се хвърли към глупака и го изблъска от Бриджит.