Читать «Покоряването на шотландеца» онлайн - страница 16

Освобождавайки Бриджит, която веднага се строполи на земята, Фъргъс залитна само на няколко крачки назад. Маги, от друга страна, се сблъска с масивните му гърди и падна назад, удряйки се в земята, замаяна, като че ли току-що е отскочила от стена.

Бързо се изправи на крака и застана пред мъжа, който се извисяваше с глава и рамене над нея. Собствените й рамене пулсираха и сърцето й биеше от страх. Мъжът наистина бе висок. Много, по-висок от нея. И около два пъти по-широк.

Въпреки това, Маги никога не би стояла и гледала безучастно как някой бива нараняван. Не и ако имаше дори малък шанс да помогне.

- Оставете я на мира - предупреди Маги. Фъргъс се отдръпна, за да я удари.

Маги се напрегна в очакване на удара, но преди да успее да докосне лицето й, ръката му бе хваната и той бе принуден да се обърне.

Брейдън сграбчи Фъргъс за предната част на жълтата му риза, с такава ярост, изписана на лицето му, че би потушила гнева дори на див звяр.

- Ако искаш да влизаш в спор с жените, Фъргъс, ще трябва да минеш през мен, за да го направиш. Докато съм жив, няма да ти позволя да малтретираш жена по такъв начин.

Фъргъс сви устни, докато избутваше Брейдън далеч от себе си.

- Бриджит е моя жена. Ще правя с нея, каквото си искам. - Той се обърна към Бриджит, която сега бе на земята и плачеше неконтролируемо, докато Пеги и други две жени я придържаха.

Брейдън и англичанинът застанаха между двамата. От скованите им гърбове, бе очевидно, че са готови да се бият с Фъргъс, ако той направеше още една стъпка към съпругата си.

- Трябва да се грижиш по-добре за жена си - каза Брейдън. - Ако се държеше с нея по-любезно, тя вероятно не би се заключила с другите.

Фъргъс изсумтя подигравателно.

- Какво знаеш ти за това?

Погледът на Брейдън стана студен и изпрати хладно предчувствие по гръбнака на Маги.

- Знам достатъчно и ако не се вслушаш в думите ми, ще взема една пръчка и ще я завра в задника ти. Сега се прибери у дома, преди да се поддам на това изкушение.

Ноздрите на Фъргъс пламнаха. Очите му горяха и той се взря в студения, смъртоносен поглед на Брейдън.

За миг Маги се уплаши, че ще предизвика Брейдън на бой, но трябва да бе дошъл на себе си, защото премести погледа си от него към мъжете, които го следваха.

Раменете на Фъргъс се отпуснаха и той въздъхна:

- Много добре, ще се върна у дома, но най-доброто, което може да направи тя, е да ме последва веднага.

Фъргъс отстъпи назад.

- Не забравяш ли нещо? - попита Брейдън. Фъргъс се обърна и се намръщи.

- Какво?

- Дължиш извинение на жена си - намеси се англичанинът преди Брейдън да продължи.

Челюстта на Фъргъс се стегна и той огледа мъжете. Погледът му се плъзна върху Юън, Брейдън, Локлан и англичанина, и разбра, че ще трябва да се бие с всички тях, освен ако не отстъпи. Изпъна ризата си със силно дръпване и погледна към Бриджит.

Маги видя нерешителността в очите му, докато Бриджит не погледна нагоре към него. Бледото й лице бе обезобразено от грозен червен отпечатък.

Фъргъс коленичи до нея, а гневът изчезна от чертите му.

- Съжалявам, скъпа. Не исках да те наранявам. Но и ти не трябваше да ме притискаш така.