Читать «Покоряването на шотландеца» онлайн - страница 13

Подгъва на черно-зеления му плейд се удряше в загорялата, мускулеста плът на бедрата му. Бедра, които се движеха пъргаво с всяка стъпка, водейки го по-близо до нея. Мили Боже, бе великолепен. Сурова, неукротима мъжественост, чувственост и сила струяха от всяка пора на тялото му.

Брейдън беше мъж, чувстващ се добре в кожата си и уверен за мястото си в света. Никога не се подчиняваше на чужди заповеди, а по-скоро винаги следваше свой собствен път, без да се интересува от последствията.

Днес изглеждаше още по-уверен, от последния път, когато го бе видяла. Бе намислил нещо, с трепет осъзна тя. Можеше да го види в строго стиснатата му челюст, в остротата на погледа му. Разобличи го, той имаше цел.

И в един миг тя разбра какво е намислил.

- *ch, balgaire le sililibh tnear! - каза тя под носа си.

- Какво куче с похотливи очи? - попита Пеги от дясната й страна.

- Онзи най-отпред - изръмжа Маги, разгневена от факта, че походката му й въздейства.

И още по-лошо, тя не би могла да го избягва! Пеги застана на пръсти, за да погледне през прозореца.

- О, по дяволите - прошепна тя. - Със сигурност трябва да са поне четирима. И всичките красиви.

Маги изгледа приближаващата се група.

- Казват, че самият дявол е красив мъж, и аз по-скоро бих се срещнала с него, отколкото с Брейдън МакАлистър.

- Дяволът няма да види деня, в който ще може да си съперничи с братята МакАлистър по външен вид - прошепна Пеги. - Мили Боже, Брейдън със сигурност е водачът.

Замечтана усмивка изви устните й.

Само една година по-голяма от Маги, привлекателната Пеги, с гарванови коси се бе омъжила преди четири зими, но очите й все още шареха, изучавайки всеки хубав мъж. И точно сега Пеги бе впила поглед в Брейдън, а очите й бяха по-големи от чинии.

- О, да изглеждаше и моят Рос като него — замечта се Пеги. - Можеш да бъдеш сигурна, че ако си приличаха, точно сега едва ли бих се крила тук с вас. По-скоро щях да съм в дома си, ощастливявайки го...

- Пеги! - скара се Маги. - Намираш се в църква.

Пеги махна с ръка при думите й.

- Добрият Господ знае, че не искам да навредя с мислите си. Просто говоря истината и. Той го знае.

Маги едва чу думите на Пеги, защото вниманието й бе привлечено от останалите жени, които прииждаха от различните пристройки, за да надникнат над стените към приближаващите

мъже. Дори ОТ разстояние тя чуваше задъханите въздишки и смеха им, докато се възхищаваха на различни части от телата им.

- Брейдън е вкъщи! - извикаха няколко от тях.

- Мери, как изглежда косата ми? Мислиш ли, че Брейдън ще забележи?

- Светци, този мъж става все по-красив с всяка изминала година!

- Той има най-хубавия задник, който добрият Господ някога е решавал да даде на един мъж. Сега, ако задуха един добър, силен вятър, може да се насладим на доста приятна гледка!

Маги стискаше зъби гневно, докато през ушите й минаваха множество подобни коментари.

Бе дала възможност на леърда да повика вкъщи единствения мъж, който можеше да провали плана й. Трябваше да го очаква. Всъщност, трябваше да бъде подготвена за това. Но идеята й изглеждаше толкова безупречна и при положение, че Брейдън отсъстваше, тя не се бе замисляла за евентуалното му въздействие върху сетивата й.