Читать «Покоряването на шотландеца» онлайн - страница 14

До сега. Причерня й и Маги събра палите си, отправяйки се към портата на църквата, за да се изправи срещу дявола, преди той да се е приближил твърде много.

Тя стигна до портата едновременно с Брейдън. Отвори вратата и го видя да стои там с ръка във въздуха, сякаш за да почука.

- Маги, любов моя - започна той, а на лицето му се появи една от онези прекрасни, очарователни усмивки с трапчинки, които можеха да предизвикат слабост в коленете на всяка жена.

Или по-лошо, слабост в главата. Очите му блестяха с увереност. Да, мъжът знаеше, че е неустоим. Но по-лош бе фактът, че и тя го знаеше.

- Точно теб дойдох да видя.

- Така и предположих - отговори Маги, гласът й бе леден, въпреки че имаше една предателска част от нея, която се развълнува от думите му.

Погледът му стана дързък и изучаващ, докато смело оценяваше тялото й от върха на главата, която стигаше точно до раменете му, през целия път надолу до ръба на полата й.

- Ох, Локлан - обърна се той към брат си, - не успя да ми кажеш каква хубава девойка е станала Маги през последната година. Защото се съмнявам, че има друга в цял Килагарайгън, която би могла да се сравнява с такава красота.

Локлан не отговори.

Въпреки добрите си намерения, сърцето на Маги подскочи при думите му. През целия си живот бе копняла да чуе това от мъж и по-специално от Брейдън.

За съжаление, обаче знаеше, че е само обикновено ласкателство. Нямаше дори капка истина в него.

Вдигайки брадичка, тя срещна смелия му поглед безизразно.

- Сигурно ме мислиш за глупачка, щом смяташ, че ще се вържа на захаросаните ти думи, Брейдън МакАлистър.

- Ах! - въздъхна брат му Юън зад него. — Брейдън, не беше прав за зъбите й, изобщо не са стърчащи.

Обръщайки глава, за да погледне гневно брат си през рамо, Брейдън сръчка с лакът гиганта в корема.

- Стърчащи зъби? - попита тя, обидена от самата мисъл. Това беше може би единствената обида, която нито един от братята й не бе използвал по неин адрес. И защо да го правят? Зъбите й бяха толкова прави, колкото изобщо нечии зъби биха могли да бъдат. Суровият, гневен поглед на Брейдън се разтопи, когато й отправи една от онези безгрижни усмивки.

- Никога не съм казвал, че имаш стърчащи зъби.

- Да, направи го. И аз го чух - заяви англичанинът.

- Не - процеди Брейдън между стиснати зъби, докато хвърляше злобен поглед към англичанина на свой ред. - Не съм казвал такова нещо.

Той направи крачка към нея и вдигна ръката й.

Маги се стегна, тъй като допира изпрати тръпки по тялото й. Усещаше грубите мазоли на ръката му и суровата сила на мъжа, който бе колкото свиреп боец, толкова и причина за женското падение.

Тя наблюдаваше, хипнотизирана, как той вдигна ръката й към устните си и постави целувка малко над кокалчетата на пръстите й. Устните му бяха изключително леки върху плътта й. И докато ги плъзгаше в бавен, изгарящ кръг около опакото на ръката й, я погледна с такъв съблазнителен поглед, че за миг тя се изгуби в желанието, предизвикващо хаос в сетивата й.