Читать «Покоряването на шотландеца» онлайн - страница 17

Брейдън изрева яростно.

- Остави я, Фъргъс. Веднага!

Маги преглътна уплашено, когато чу тона му. Усети, че Брейдън е само на крачка от това сериозно да нарани Фъргъс. Не, че би имала нещо против, ако го стореше. Хора като Фъргъс заслужаваха да бъдат бити. Винаги бе мразела такива грубияни.

Всъщност, и четиримата от групата на Брейдън изглеждаха така, сякаш едва се въздържат да го наранят. Но Юън беше този, който пристъпи напред и бързо отдалечи Фъргъс от двора.

Маги изчака вратата да се затвори зад Фъргъс, а Юън да се върне обратно и чак тогава се обърна към Брейдън:

- Благодаря ти - каза тя, гласът й носеше дълбочината на нейната признателност.

Брейдън кимна, след което двамата с Локлан се отправиха към Бриджит, за да проверят състоянието й. По-младият брат коленичи до нея и леко докосна подутата й червена буза. Очите му станаха студени и той се обърна към Маги.

- Колко такива нападения е имало, откакто

започна това?

- Пет - отговори Локлан вместо нея. Гърлото на Маги се сви, когато си припомни колко жени бяха пострадали.

- Да. Побоите са причината да потърсим подслон при отец Бийд. Надявахме се, че бъдейки на свещена земя, мъжете ще се поколебаят, преди да нападнат отново някоя от нас.

Англичанинът се присмя на думите й.

- Сякаш това някога е пречело на хода на животните.

Брейдън не обърна внимание на думите на англичанина, докато отправяше студения си поглед към Маги.

- Замисли ли се поне веднъж за глупостта на действията си? - попита Брейдън, а гласът му бе изпълнен с ярост. - Още колко жени ще трябва да пострадат, заради упорството ти?

Гневът на Маги се възпламени от обвинителните му думи. Тя не бе малко дете, нуждаещо се от мъмрене. Осъзнаваше последствията от действията си. И това не се отнасяше само за нея, а и за всички останали жени, които ги заобикаляха.

Те бяха обикновени жени, обект на капризите на мъжете, но дори и така бяха единодушни, че тази мярка е необходима, за да се гарантира благосъстоянието на всички.

Маги изпъна гърба си, докато се изправяше пред четиримата мъже.

- По-голяма злина би била смъртта на мъжете, ако враждата продължи. По-добре да бъдем бити, отколкото нашите синове, братя, съпрузи и бащи да умират.

- Да - съгласиха се жените около нея. Агнес пристъпи напред от тълпата, за да се изправи срещу Брейдън и Локлан.

- Синините ми изчезнаха само за четири дни - каза тя, докосвайки с ръка гладката си буза. - Но сърцето все още ме боли за най-малкото ми момче, което почина преди три години под меча на МакДъглас. Там винаги ще има дупка, кървяща за него.

Локлан изгледа всички тях.

- Не можете да промените нищо - каза той твърдо.

- Така ли? - попита Маги. - Вие, мъжете, нямате възможност да убивате и нападате МакДъглас докато сте тук, за да преговаряте с нас. Нито можете да обявите война на празни стомаси.

Жените отново се съгласиха с нея.

Брейдън отвори уста да каже нещо, но преди да успее, Маги чу друг силен вик, само че този път, изразяващ радост.

- Брейдън, мъничкото ми детенце! Ти си вкъщи.