Читать «Покоряването на шотландеца» онлайн - страница 140

Маги знаеше, че никога не е бил светец, но да го мисли за развратник и да й бъде пред-

ставено доказателството за неговите авантюри, бяха две напълно различни неща.

Той просто не искаше да я загуби.

- Маги - започна той, изговаряйки бавно името й. - Има някои неща, които трябва да ти кажа и съм сигурен, че ще направя пълна бъркотия. Но моля те би ли ми дала време да се справя с това?

Тя кимна.

Брейдън си пое дълбоко дъх. Той не знаеше лесен начин да каже каквото бе в сърцето му, затова просто го изтърси:

- Обичам те и искам да се оженя за теб.

Шокът, изписан на лицето й бе почти комичен. Ръцете й започнаха да треперят веднага след като бе изрекъл думите.

- Брейдън, не знам какво да кажа.

- Кажи: Да, Брейдън, с радост ще се омъжа за теб.

- Брейдън, с радост ще се омъжа за теб, но не е толкова просто.

Гърдите му се стегнаха.

- Защо?

Погледът й се премести от него към конюшнята и после обратно към него. - Аз... аз... - Ти? - Аз...

Вратата на конюшнята се отвори преди тя да може да довърши изречението. Конър застана до тях.

Брейдън изруга тихо и отстъпи назад преди Маги да има възможността да го удари с коляно там, къде го щеше да го заболи най-много.

- Това моите сладки бисквитки и конфитюр ли са? - попита Конър Маги. - Надявам се, че са, защото миришат много вкусно.

- Да, мъниче, твои са и гледай да изпиеш цялото мляко.

Момчето сбърчи носле.

- Предпочитам бира.

- Но ще изпиеш млякото.

Челюстта му увисна и Брейдън завъртя поглед напред-назад между тях.

- Познаваш ли го?

- Разбира се, че ме познава - каза Конър. — Тя е новата ми майка.

Брейдън отстъпи още малко назад, докато обмисляше новината. - Но как...

- Срещнах го снощи - обясни Маги. - Той искаше да го отведа при МакАлистър.

В този миг той разбра защо тя го потърси миналата вечер.

- Затова ли ме попита за деца? Тя кимна.

- Не исках да нараниш чувствата на момчето. Брейдън избухна в смях.

Конър почесваше главата си докато местеше поглед между тях.

- Може ли да отида да ям вече?

- Да - каза Маги, - Но преди да отидеш, искам да те запозная с баща ти, Брейдън МакАлистър.

- Това не е баща ми - каза момчето. - Киърън МакАлистър е баща ми.

Двамата останаха като заковани на място, когато думите на момчето звъннаха в ушите им.

- Фиа, дъщерята на Брекън - каза Брейдън, когато си спомни името и девойката. Киърън се навърташе около нея в продължение на седмици, преди да срещне Айзабел.

- Ти си син на Киърън? - попита Маги Конър. - Сигурен ли си?

Момчето погледна към нея, сякаш беше полудяла.

- Да. Леля ми отиде да го потърси, когато майка ми почина, но се върна и каза, че той също е мъртъв и така тя остана с мен.

Брейдън застана на колене, за да може да погледне по-отблизо момчето.

Сега можеше да види разликата в лицето. Киърън и той имаха еднакъв цвят на очите и косата.

Той хвана лицето на момчето в ръцете си и се загледа в живото наследство, което Киърън им бе оставил.

- Нямаш представа колко много хора ще те обичат, там, където отиваме.

- Наистина ли? - попита Конър с висок глас и блеснали очи.

- Да - каза Маги, като коленичи до тях. — Като започнем с Брейдън и мен.