Читать «Покоряването на шотландеца» онлайн - страница 139

Някак щеше да го направи. Дори и да му отнеме остатъка от живота, той щеше да направи така, че това момче да разбере, че баща му го обича и ще го защитава.

Внезапно Брейдън чу позната мелодия отвън. И след миг позна сладкия звук от гласа на Маги.

Брейдън се вледени. Това не беше добре. Изобщо!

Трябваше да скрие момчето! Бързо. Иначе не можеше да каже какво ще направи Маги, ако го види.

Той отново си припомни реакцията на майка си към Син. Презрението на лицето й. Преди не бе способен да защити момчето, но сега щеше да го направи.

Щеше да го обясни на Маги веднъж, след като подреди нещата така, че детето да не бъде наранено от реакцията й.

- Конър - каза Брейдън, поставяйки нежно ръка на слабичкото му рамо. - Искаш ли да играем на една игра?

Лицето на момчето светна. - Да!

- Нарича се криеница. Намираш място и оставаш там, докато не те намеря.

Момчето изглеждаше скептично. Брейдън го побутна към задната част на ко-

нюшнята.

- Хайде отивай да се скриеш. Ще си покрия очите. Побързай. Момчето избяга.

Брейдън го чу да се изкачва по стълбата към плевника в съшия момент, в който вратата се отвори и Маги влезе.

Брейдън преглътна и на челото му се появиха капчици пот.

Тя носеше голяма кошница в ръце, сякаш бе ходила по сергиите. Маги замръзна в мига, в който го видя.

- Брейдън - каза тя студено. - Не очаквах да те видя тук.

Той преглътна, когато вината и болката го погълнаха. Не искаше да я нарани повече, отколкото искаше да нарани Конър.

Ох, беше се забъркал в страхотна каша. Само се надяваше да не загуби Маги заради това.

- Трябва да поговорим - каза той простичко.

- Защо? - попита тя. - Всичко бе казано. Казах ти, че никога няма да искам нещо от теб. И наистина го мислех. Сега, ако ме извиниш...

Той хвана ръката й, когато тя се опита да мине покрай него.

- Няма да ти позволя да се прибереш вкъщи

сама.

Тя го погледна сякаш беше ненормален.

- Да не мислиш, че съм луда? Не бих си го и представяла даже.

- Тогава какво правиш тук?

- Това не е твоя работа - каза Маги, но очи-

те й омекнаха и тя се протегна да докосне ръката му. - Мислех, че трябва да се погрижиш за Син.

- Той вече е в съзнание, но исках да видя теб.

- Защо?

Брейдън взе кошницата от ръцете й и я остави на земята. Хващайки ръката й той я поведе към вратата.

- Брейдън, аз...

- Шшш - прекъсна я той. - Трябва да говоря с теб насаме.

Тя огледа празната конюшня. - Не сме ли сами?

Брейдън погледна към плевника. Не искаше да рискува Конър да чуе как Маги ще реагира на новината за него.

- Ще се чувствам по-добре, ако отидем отвън. - Добре.

Брейдън я поведе навън и двамата застанаха точно до широката врата.

-Маги, аз... - гласът му се пречупи.

За първи път в живота си, той не знаеше как да говори с нея.

Нима можеше само да избъбри Маги, искам да се оженя за теб и докато обмисляш това, нека ти кажа за моя незаконен син?

Не, това нямаше да свърши работа.

"Маги, обичам те. Ще имаш ли нещо против, да се грижиш за моя..."

Нищо чудно, че баща му не искал да каже на майка му за Син. Това бе по-трудно отколкото си мислеше.