Читать «Покоряването на шотландеца» онлайн - страница 141

Брейдън погледна към нея с разтуптяно сърце.

- Щеше да го отгледаш, мислейки, че е мой и никога да не ми кажеш?

- Щях да ти кажа, когато сметнех, че си готов за това.

Той не можеше да повярва на ушите си. Толкова бе сгрешил за нея. Толкова много. И щеше да прекара остатъка от живота си, за да поправи това.

- Ти си невероятна.

Тя отвърна поглед смутено. Той взе ръката й и целуна кокалчетата на пръстите й.

- Благодаря ти, Маги. За всичко.

Този път, когато погледна към него, той се наведе напред и я целуна,

- Гадост! - изсумтя Конър. — Ама че гнусно. Брейдън се откъсна от нея със смях.

- Повярвай ми, момко, един ден изобщо няма да ти е гнусно.

- Ако този ден дойде някога, можеш да откъснеш главата ми и да я набучиш на кол.

- Отивай да ядеш - каза Маги с глас, изпълнен със смях.

Конър не се нуждаеше от повече увещаване. Той се втурна през глава към храната.

- Знаеш ли - каза Брейдън, проследявайки контура на бузата й с върховете на пръстите си, - ти така и не отговори на моето предложение. Ще се омъжиш ли за мен?

Маги прехапа устни и намръщи чело.

- А, защо бих желала това? Всичко, което някога си правил, е да ме мъчиш. А сега си мислеше, че съм толкова студена, че просто да отхвърля едно малко момче.

- Ти си мислеше, че съм толкова студен, че да не желая детето изобщо.

- Това беше твоя собствена грешка. Ти си

този, който каза, че децата смърдят. Брейдън се засмя.

- Да казах го, но не го мислех. - Той сложи ръка на бузата й, като се взря в тези кехлибарени очи, които го бяха докоснали чак до нечестивата му душа. - В интерес на истината, няма нещо на земята, което да желая повече от това да имам миризливо, палаво дете от теб.

- Наистина ли? Той кимна.

Лъчезарната усмивка на Маги озари цялото и лице.

- В такъв случай, Брейдън МакАлистър, с най-голямо удоволствие ще се омъжа за теб и ще имам много миризливи, палави деца от теб.

Епилог

Два месеца по-късно, Маги стоеше в разгара на своето сватбено тържество с треперещи ръце. Все още не можеше да повярва, че е истина!

Бе прекарала всички тези години в мечта за това, но нищо не можеше да се сравни с реалността.

Пеги, Мери и Сиана бърбореха около нея, поднасяйки своите поздравления.

Но вниманието на Маги бе фокусирано в другия край на стаята, където Брейдън стоеше с братята си и нейните братя, заедно с Конър и Роби МакДъглас, пиеше ейл и се смееше.

Син бе отново облечен като англичанин, а лявата му ръка вече не бе превързана заради изгореното. Ако не бе едва забележимият начин, по който я подкрепяше, никой не би разбрал, че някога изобщо е била наранена.

Конър се втурна между мъжете сякаш се наслаждаваше на тяхното търпеливо снизхождение към младежката му жизнерадост.

Юън се извисяваше над всички тях с мрачно лице, но от време на време Маги улавяше весели пламъчета в очите му, докато си разменяше обиди с Брейдън и Локлан, или разрошваше косата на Конър. А Роби.. все още бе странно да го види с тях. Никой не би предположил, че само преди няколко седмици те бяха смъртни врагове. Не можеше да проумее промяната, която Сиана и бебето й бяха направили със суровия леърд. Но все пак любовта правеше странни неща с хората.