Читать «Покоряването на шотландеца» онлайн - страница 138

- Благодаря ти. Роби кимна.

- Вероятно търсиш Маги? - Да.

- Беше отвън по-рано. Последно видях, че се беше отправила към конюшнята.

Брейдън се смрази от чутото. Не, тя със сигурност не би...

О, кой заблуждаваше? Все пак си имаше работа с Маги.

Сякаш вече не бе тръгнала сама към дома си. Беше точно в неин стил да направи нещо такова.

Ужасен, той остави Роби и се затича толкова бързо, колкото краката го държаха. Ако беше направила нещо толкова глупаво, като да се върне в земите на МакАлистър сама, където онези крадци можеха да я намерят, сам щеше да я убие.

Целият разтреперан от страх, той отвори вратата на конюшнята н почти прегази едно малко дете.

— Извинявай - каза му той. - Търся...

Гласът на Брейдън заглъхна, когато погледна към момчето и видя себе си.

Брейдън замръзна, когато реалността се разби в него. Той бързо пресметна последния път, когато бе с жена от клана МакДъглас.

Беше точно около времето, когато враждата започна. Може би преди седем или осем години. Точно колкото възрастта на това момче. Той трепна.

Маги щеше да го убие! Умът му се вцепени и всичко, за което можеше да мисли, бе изражението на лицето й, когато разбере и ударът в слабините, който бе сигурен, че ще получи в същия миг, в който тя види момчето.

О, по дяволите, беше загазил. Детето го погледна предпазливо.

- Здравей - каза Брейдън, опитвайки се да не изплаши детето, докато вътрешно трепереше от ужас от това, което знаеше, че е направил. — Как се казваш?

- Конър - каза момчето. - Кой си ти? Брейдън не знаеше как да му отговори.

Аз съм баща ти, просто не му изглеждаше като най-добрия начин да се представи на

момчето, което, по всяка вероятност, щеше да го намрази до дън душа.

Така че, вместо това Брейдън смени темата.

- Къде са родителите ти? Момчето сви рамене. - Нямам такива. О, чакай! - каза той и очите му внезапно заблестяха. - Сега имам майка — той постави показалец на устните си, сякаш е в дълбок размисъл и се намръщи. - но мога

да си спомня името й.

- Не знаеш името на майка си?

Момчето се почеса по носа. - Истинската ми майка беше Фиа, но тя сега е с ангелите. А тази другата жена ще ме заведе у дома да живея с нея.

Фиа. Брейдън затърси в паметта си. Името му беше много познато, но изобщо не можеше да си и спомни. Но самият факт, че си припомни името толкова бързо, казваше достатъчно.

Мили Боже, това наистина бе синът му. Беше сигурен.

Той се бореше за въздух, когато емоциите преминаха през него: срам, щастие, вина, страх. Той изпита пълната гама човешки преживявания в рамките на няколко удара на сърцето.

- А баща ти? - попита Брейдън колебливо.

- Аз съм копеле - каза момчето, а гласът му бе пропит с гняв. - Баща ми не е искал майка ми.

Брейдън трепна така, сякаш детето го бе ударило.

- Може би не е така. Момчето поклати глава.

- Майка ми каза, че той обича други жени, така че не е искал само нея.

Брейдън затвори очи, когато думите го разкъсаха. Никога не бе искал едно дете да страда, заради постъпките му. О, Боже, как би могъл да оправи нещата с малкия приятел?