Читать «Покоряването на шотландеца» онлайн - страница 142

В този момент, всичко в света бе наред и тя бе искрено благодарна за това чудо.

- О, Маги - възкликна Пеги. - Какви красиви обувки имаш.

Маги погледна надолу и видя, че лявата й обувка се подава изпод подгъва на полата й. Меките черни кожени пантофки с мънички розови цветчета, пришити по тях, бяха сватбен подарък от Брейдън.

Усмихвайки се, тя си спомни историята на Брейдън за Инъс и думите му относно обувките й, както и обета на съпруга й, че тя никога повече няма да притежава грозни обувки. - Благодаря ти - отвърна тя на Пеги. След малко Брейдън отиде при нея. Вземайки ръката й в своята, той постави нежна целувка върху кокалчетата на пръстите й.

- Чудех се къде се губиш. - Никога няма да бъда далеч - каза тя. - Не мога да си го позволя, тъй като не се знае, в чие легло е възможно да те открия.

Той се засмя.

- Знаеш много добре, цветенце. Има само една жена, която може да ме задоволи. И като говорим за... - той се наведе и прошепна в ухото

й предложение, от което страните й пламнаха.

- Брейдън! - възкликна изненадано тя. — Никога ли не се засищаш?

- Никога - каза той с дяволит блясък в очите. - Но от друга страна, ти също.

Маги прехапа устни като се огледа наоколо, за да види дали някой друг бе чул думите му. За щастие не, но в сърцето си, тя знаеше истината. Никога не се засищаше, когато ставаше дума за Брейдън.

Точно тогава той й подаде малък квадратен пакет, увит в ярешка кожа. Маги се усмихна докато го развързваше.

Откакто се бяха завърнали от земите на МакДъглас, Брейдън я обсипваше с безброй подаръци. Сребърни брошки, златни огърлици, сребърна четка за косата й. Беше й дал толкова много, че тя не можеше да си представи какъв би могъл да е този най-нов подарък.

Намръщвайки се, тя дръпна опаковката и откри най-меката тъмнозелена тъкан, която някога бе докосвала.

- Това е коприна - каза той в ухото й, докато я придърпваше назад към гърдите си и я прегръщаше през кръста. Облягайки брадичка на рамото й, той я залюля съвсем леко в прегръдката си.

- Смятам да те обвия в нея тази нощ и да те изям.

Бузите й се затоплиха още повече. Локлан заговори от другия край на стаята и всички незабавно запазиха мълчание.

- Знаете ли, когато за първи път чух, че мал-

кият ми брат се мотае из земите на МакДъглас, си помислих, че със сигурност е мъртвец. Никога не съм очаквал той да се върне у дома при нас, камо ли действително да успее да прекрати враждата. А ако някой ми бе казал, че ще се завърне с булка... Е, съвсем сигурен съм, че дяволът в момента проклина виелицата, докато се опитва да намери топлина.

Всички се засмяха.

Роби вдигна халбата си към тях.

- За Брейдън МакАлистър, най-добрият миротворец, раждан някога.

Ченето на Маги увисна, когато всички вдигнаха наздравица за постижението на Брейдън. Той се засмя и прошепна в ухото й:

- Не му противоречи, цветенце, не и ако не искаш да започнеш нова вражда. Ти и аз знаем истината.

Маги обърна глава, за да го погледне и се усмихна. Имаше много повече в този коментар, отколкото Брейдън мислеше.