Читать «Покоряването на шотландеца» онлайн - страница 132

засрами възпитанието си.

Маги се усмихна, макар че беше напълно

ужасена,

С Брейдън между тях, тримата се насочиха към портата. Маги се прекръсти и прошепна тиха молитва за успех.

Жените, които стояха в редици на стените бавно отвориха портата.

Над мъжете внезапно настана тишина, когато се вторачиха в повдигащите се порти.

- Проклет да съм - каза Роби МакДъглас. Изражението на лицето му бе недоверчиво, когато пристъпи напред, за да ги посрещне на входа.

С невярваща усмивка той протегна ръка към Брейдън, който я пое и я разтърси отривисто.

- Как го направи, човече? Брейдън сви рамене.

- Не беше трудно.

- Така ще кажеш - отвърна Роби.

Той срещна погледа на майка си и след това погледна зад тях.

- Къде е Сиана?

- Отиде си - отговори майка му преди Брейдън да може да каже това, което бяха планирали, за да го заблудят.

Роби прие новината като крал, който току-що бе останал без трон. Усмивката изчезна от устните му и лицето на младия леърд се оцвети в яркочервено.

В очите му се разбушува ярост.

- Какво? - изрева Роби. - Какво искаш да

кажеш с това? Къде е отишла?

Агнес сложи ръце на хълбоците си и застана пред сина си нападателно.

- Тя не можеше повече да понася хленченето ти за Айзабел. И кой би могъл да я вини? Изненадвам се, че остана с теб и толкова, колкото остана.

Роби се втренчи и в трима им, сякаш се колебаеше първо кого да разцепи на две.

Гневът му беше очевиден, а всеки мускул в тялото му се бе стегнал.

- Кога си тръгна?

- Снощи - каза майка му. - Когато тази сутрин отидох да я събудя, намерих това. - Тя му подаде сгънатото парче хартия, което бяха приготвили предишната вечер.

Роби го прочете с треперещи ръце. С яростно проклятие, той се обърна към мъжете си.

- Претърсете замъка - нареди им той. — Искам да се уверя, че това не е някоя от шегите на Сиана.

- Не е шега - каза майка му твърдо. - Тя те напусна.

Точно тогава Маги видя онова, което те искаха да видят. Болката изписана на лицето на Роби, безпокойството и загубата. Независимо дали го признаваше или не, него го беше грижа за съпругата му.

Тя се усмихна.

- Пригответе конете - извика Роби на мъжете си.

- Защо? - попита Брейдън. - Ако не те е грижа за нея...

Очите на МакДъглас пламнаха.

- Защо не я спря?

- Тя каза, че дори няма да ти липсва - Брейдън отговори с точните думи, които самата Сиана бе използвала, за да ги откаже от този план. — Каза, че нито веднъж не си я поглеждал, тъй като пред очите ти е само образът на Айзабел.

Роби трепна сякаш го бяха ударили.

- Искам си моята Сиана обратно! - каза той с дрезгав и болезнен глас. - И няма да спра да я търся, докато не я намеря.

Едно от младите момчета доведе оседлан кои на Роби, но когато той се засили да се качи, Брейдън го спря.

- Не е нужно.

Преди Брейдън да може да обясни, нечии вик разцепи въздуха.

Маги се обърна и видя да се издига дим от една от малките сгради във вътрешния двор. Отне й още цяла секунда, преди да осъзнае за коя сграда става дума.