Читать «Покоряването на шотландеца» онлайн - страница 134

Той вдигна меча си с две ръце, за да го забие в нея.

Точно когато Маги бе сигурна, че ще я наръга в корема, друг меч проблесна, отбивайки този на МакДъглас.

Леърдът изруга и се обърна, за да се изправи пред яростния Брейдън.

С предизвикателни и заплашителни очи, Брейдън насочи меча си в гърлото на МакДъглас.

- Ще трябва първо да минеш през мен, за да стигнеш до нея.

- Искаш да умреш заради нея? - попита Роби.

- Да - каза Брейдън без колебание. Погледна към Маги и за първи път тя видя любовта в очите му. - Бих умрял за нея.

- Тогава умри - каза Роби, преди да блъсне Брейдън назад и да го нападне с меча си.

Брейдън умело отвърна на удара му.

Маги не можеше да помръдне, нито да диша, докато ги наблюдаваше. Брейдън очевидно имаше повече умения. МакДъглас се биеше смело, но нямаше съмнение кой ще излезе победител. А ако Брейдън убиеше МакДъглас, тя и Брейдън бяха мъртви със сигурност.

МакДъглас изви меча си към гърдите на Брейдън. Последният отскочи назад.

Замахът му бе твърде голям и МакДъглас се препъна напред.

Брейдън притисна меча си към гърба на мъжа.

- Чакай!

Очите на Маги се разшириха, когато разпозна гласа на Син.

Но тя не смееше да отмести очите си от Брейдън, докато наблюдаваше в ням ужас предстоящия му удар.

Някак Брейдън спря острието си на сантиметри от гръбнака на Роби и го вдигна и отдалечи от своя опонент, точно навреме, за да го спаси от смъртоносен удар.

Маги издиша рязко, когато Брейдън се извърна от него.

Чак тогава тя погледна по посоката, от която Син се приближаваше към тях, придържайки лявата си ръка с дясната длан. Сиана вървеше

до него. Двамата бяха покрити със сажди, дрехите им бяха разкъсани, а лицата зачервени, но те бяха живи!

МакДъглас се надигна от земята с щастлив вик и се втурна към жена си, крещейки името й.

Все още разтреперана, Маги се усмихна, когато двамата се прегърнаха. Беше красива гледка. МакДъглас грабна жена си в прегръдката си и я целуна безмилостно.

Маги отмести поглед обратно към Брейдън. За нейна почуда, той не се бе затичал към Син.

Идваше към нея.

Очите му бяха пълни със загриженост, когато Брейдън протегна ръка към нея и й помогна да стане от земята. След това, за нейно още по-голямо учудване, той обви ръцете си толкова силно около тялото й, че тя се изплаши да не счупи ребрата й.

- Благодаря на Бога - прошепна той неведнъж в ухото й, докато просто я държеше близо до себе си.

Тогава тя разбра истината. Брейдън я обичаше. Той наистина я обичаше. Въпреки че не го бе казал, тя можеше да го почувства в стягането на прегръдката му, да го чуе в облекчението на гласа му, докато шепнеше името й.

В очите й се събраха сълзи и тя обви ръцете си около кръста му. Това беше много повече, отколкото някога се бе надявала. Във всичките си наивни мечти, бе копняла за това. А сега...

Чувстваше се сякаш тялото й крещи, лети

или пее, или прави нещо чудотворно, за да отпразнува радостта й.

Брейдън я пусна и хвана лицето й в ръцете си, а след това я целуна настървено.

Маги усети как сълзите й се стичат по бузите.