Читать «Покоряването на шотландеца» онлайн - страница 130

С последен поглед към голата, спяща фигура на Брейдън, обвита в кожи, тя се втурна навън и взе ябълки, хляб и чаша мляко за Конър.

Маги знаеше, че трябваше да каже на Брейдън за сина му миналата нощ, но просто не намери подходящ момент. Особено не и след начина, по който Брейдън бе реагирал, когато го попита за деца.

Не, трябваше да изчака докато е по-благоразположен към тази възможност. Последното нещо, от което се нуждаеше Конър, бе да знае, че баща му мрази самата идея да има деца. Момчето бе достатъчно наранено и тя нямаше да прибави още болка към изстрадалата му душа.

И все пак, един глас в главата й повтаряше непрестанно да каже на Брейдън за Конър. Той

имаше право да знае.

Притиснала храната до гърдите си, Маги се опитваше да не мисли, за да не заплаче. И си беше обещала, че няма да плаче повече от необходимото.

Брейдън ще поеме по собствения си път, а

тя...

Тя ще се грижи за Конър. Момчето щеше да е щастливо с нея. Много по-щастливо, отколкото с чичовците и баща си. В края на краищата те бяха ергени, които имаха малко познания за децата. Това, от което Конър се нуждаеше най-много, бе майчина любов.

Ако не можеше да даде любовта си на Брейдън, тогава щеше да се задоволи да обсипе с нея детето му.

Маги се върна в стаята си, точно когато момчето се разшава.

Конър все още не бе напълно разбуден и се сви, когато тя се изправи над леглото му.

- Ще издоя кравите - изхленчи той и вдигна ръка, за да предпази главата си.

- Това съм аз, Конър - каза тя нежно, поставяйки храната и млякото на масата. - И няма никакви крави за доене. Той свали ръката си и примигна, сякаш не можеше да повярва на очите си.

- Донесох това за теб - каза тя, подавайки

му парче хляб.

Той го изяде толкова бързо, че тя се изплаши да не се задави.

- По-бавно, момче, ще ти стане зле.

Той я послуша, но само за минута, преди да се нахвърли отново върху него, а след това се протегна за млякото и ябълките.

Усмихвайки се на възторга му, Маги разреши косата му.

- Искам да знаеш, че трябва да отида да се срещна с МакДъглас след малко, но възможно най-скоро...

- Не - възкликна той с парче ябълка в уста. Детето преглътна тежко и се взря в нея с разширени от ужас очи. - Не можеш да го направиш. Той ще те убие!

- Всичко е наред - увери го тя, желаейки думите й също така да успокоят и нея. - Той няма да ме нарани.

- Напротив, ще го направи.

- Няма - настоя тя, надявайки се това да е вярно. - Ще се справя. Но искам ти да останеш тук, докато не се върна. Можеш ли да го направиш?

Зеленикаво-кафявите му очи бяха пълни с резервираност, но той кимна.

- Ще се върнеш, нали?

- Да - каза тя, надявайки се това да не се окаже лъжа.

Маги неохотно го остави и се върна при баща му. Докато вървеше осъзна, че днес е денят, в който Юън ще освободи Локлан. Надяваше се той и братята й все още да са здрави и невредими.

Възможно най-внимателно, тя побутна

Брейдън да се събуди.

- Брейдън - прошепна Маги и отмести косата от раменете му, преди да постави нежна целувка точно там, където малките косъмчета покриваха задната част на врата му. Ухапа леко плътта му със зъби. - Сутрин е.