Читать «Покоряването на шотландеца» онлайн - страница 131

Брейдън простена и се размърда леко, оголвайки единия си загорял крак пред жадния й поглед.

- Не може да е сутрин - промърмори той. — Аз тъкмо си легнах.

Маги се засмя, докато вдигаше кожата и се наслади на голия му гръб, който се откри пред погледа й. Можеше отново да го види в ума си, сякаш беше снощи. Невъздържан и напълно неин, гледайки я с полуотворени очи, докато го яздеше. Можеше да почувства силните му ръце върху бедрата си да я тласкат, както и да усети топлия му дъх върху кожата си.

Дори сега тялото й пламтеше за него.

Но единственото, което можеше да направи в момента, бе да се фокусира изцяло върху задачата, която й предстоеше, както и върху онзи, който чакаше долу.

- Сутрин е - повтори тя, - а ние имаме среща с леърда.

Той простена отново, преди да се претърколи и да й покаже съвършеното си мъжествено тяло.

- Добре - каза Брейдън, като потърка лицето си с ръце. - Нека да се срещнем със създателя си, нали?

Страните й пламнаха, когато видя пълната му ерекция на сутрешната светлина.

Брейдън се засмя като забеляза къде се бе спрял погледът й.

- Какво да кажа? Дори в сънищата ми, ти ме преследваш.

Той се изправи и я притегли към себе си.

- Погрижи се за...

Внезапно почукване по вратата го прекъсна.

- Брейдън? - повика го Син от другата страна.

- Станал съм - извика Брейдън на брат си и после промърмори под нос: - И е вероятно да си остана така, ако продължаваш да блъскащ по вратата.

- Чакаме те - каза Син.

- Ще се видим долу.

Маги му се усмихна свенливо.

- Те чакат.

От израза на лицето му тя можеше да каже, че Брейдън едва потиска някакъв саркастичен отговор. Мърморейки под носа си, той неохотно напусна леглото.

Маги му помогна да се облече и след това, ръка за ръка те слязоха надолу по стълбите.

Знаеше, че трябваше да му каже за Конър, преди да тръгнат, но поради някаква причина не можа. Момчето бе отхвърляно достатъчно. Тя щеше да го вземе вкъщи със себе си и след няколко месеца или дори години, когато Брейдън бъде по-готов за това, щеше да му каже.

Когато стигнаха до подножието на стълбите, видя как жените се събират в голямата зала. Въпреки големия им брой беше толкова тихо, че единственият звук, който Маги чуваше, бе биенето на сърцето в гърдите й.

Син се изправи от масата, където ядеше и ги посрещна на вратата.

- Сиана е в позиция - каза той. - Ще се уверя, че ще й бъде удобно до края на деня.

- Мислиш ли, че ще се получи? - попита Брейдън брат си.

Син сви рамене.

- Защо не? Никога не съм мислил, че ще стигнем толкова далече. Предполагам, че след час ще знаем със сигурност.

Брейдън погледна към Маги и стегна хватката си върху ръката й.

- Да, ще знаем.

Тогава Маги видя несигурност в очите му. Но се появи там само за миг, преди той да я прикрие.

Без да каже и дума повече, Брейдън я изведе от залата.

Отвън пред вратата, Агнес стоеше в дъното на стълбите, чакайки ги във вътрешния двор на замъка.

- Готова ли сте, милейди? - попита я Брейдън. Агнес кимна, а очите й бяха остри и лукави.

- Всички сме готови. И Господ да е на помощ на момчето ми, ако не реагира, както трябва. Може и да съм стара, но все още съм достатъчно пъргава, за да натупам задника му, ако