Читать «Покоряването на шотландеца» онлайн - страница 133

Тази, в която Сиана бе отишла да се скрие.

Гърлото й се стегна и Маги погледна ужасено как огънят опустошава сградата.

- Брейдън - извика тя, но той вече бягаше натам.

- Мили Боже - задъха се майката на Роби. - Сиана!

- Сиана? - повтори Роби.

- Тя е там - каза Маги и след това се затича към сградата, а Роби я последва по петите.

Маги наблюдаваше изплашено как Брейдън се затича нагоре към горящата сграда, но един от мъжете го дръпна назад.

- Твърде късно е - мъжът надвика рева на огъня. - Няма начин тя все още да е жива в този пожар.

Маги се загледа в оранжевите и червени пламъци, които се извиваха през сградата и се извисяваха нагоре към синьото утринно небе. Не можеше да повярва на това, което вижда.

Как можа да се случи?

О, Боже, о, Боже, о, Боже, умът й се замая от страх и болка.

Сиана бе мъртва!

И вината беше изцяло нейна. Този план беше неин. Глупавият, ужасен план, заради който сега горката Сиана бе мъртва.

- Къде е брат ми? - попита Брейдън.

Покривайки устата си с ръце, Маги се обърна да погледне към Брейдън, докато той оглеждаше тълпата за Син.

Една жена, която стоеше до нея поклати глава.

- Англичанинът се втурна вътре, за да спаси дамата веднага след като огънят започна. — Младата жена извърна поглед, а очите й бяха тъжни и пълни с мъка. - Той не се върна.

Краката на Маги се подкосиха и за миг тя не можеше да диша.

Агонизиращият вик на Брейдън последва този на МакДъглас. Двамата паднаха на колене докато наблюдаваха безпомощно как огънят поглъща сградата, където бяха Син и Сиана.

Сълзи изпълниха очите на Маги. Не това бе планът. Сиана трябваше само да чака там в случай, че МакДъглас претърси замъка. Тя трябваше да излезе в минутата, в която съпругът й понечеше да тръгне, за да я търси.

Всичко е по моя вина!

Болка разкъса гърдите й. Никога не бе възнамерявала да нарани някого. Никога!

Как щеше да живее със себе си след това?

- Брейдън - прошепна тя, поставяйки ръка на рамото му. - Толкова съжалявам.

Маги бе разкъсана от агонията, която видя в очите му, когато той вдигна поглед към нея. Тя бе причинила това. Тя ги бе убила.

Защо, о защо бе започнала всичко това?

В този миг МакДъглас се обърна към тях с диво ръмжене. С присвити очи той погледна към тях, сякаш ги виждаше за първи път.

- Ти говориш с женски глас - каза Роби обвинително.

Дишането му се накъса и той бавно се изправи от земята до целия си извисяващ се ръст. МакДъглас тръгна към нея като лъв, дебнещ заек.

- Ти си оная кучка Маги, нали?

Маги не можеше да говори, когато ужасът я заля. С широко отворени очи, тя се запрепъва далеч от него.

С практикувано, смъртоносно спокойствие Роби МакДъглас извади дългия си меч от ножницата. Убийственият блясък в очите му разкриваше точно и ясно намерението му.

Той щеше да я убие.

Смазана от мъка, вина и страх, Маги се отдръпна.

Успя да направи само една-две стъпки, когато треперещите й крака се подкосиха, и се намери седнала на земята и неподвижна. Напълно парализирана и зашеметена, тя погледна безпомощно към него.

Със смъртоносно студено изражение, леърд МакДъглас се извиси над нея като планина и раменете му скриха слънцето и небето.