Читать «Господар на желанието» онлайн - страница 159
Кинли Макгрегър
Баща ѝ преглътна шумно.
– Всичко, което мога да кажа в моя защита е, че познавах баща ти добре и знам, че не е необходимо да ти казвам що за човек беше той. –Хю срещна погледа на Дрейвън. – Не знам защо ми спаси живота днес. Аз не бих го направил за теб.
– Не бих и очаквал да го направиш.
Баща ѝ кимна и мускулите на челюстта му се стегнаха.
– Мисля, че това може би ще бъда най-трудната част от всичко, но искам да знаеш, че ако бях благословен със син, бих искал той да бъде точно като теб.
Дрейвън се засмя горчиво.
– Тогава трябва да си благодарен, че имаш дъщери. Ако си спомняш, аз убих баща си.
Погледът на Хю омекна.
– И днес ти спаси живота му. Независимо дали ме приемаш или не, от този ден нататък, аз ще те смятам за свой син.
Емили се усмихна на баща си. Никога не се бе гордяла повече с него и ако съдеше по изражението на Дрейвън, можеше да каже колко много думите на баща ѝ означават за него.
– Благодаря, Хю.
– Татко – коригира го той.
Дрейвън се засмя колебливо.
– Благодаря,татко.
Баща ѝ се запъти към вратата, за да си върви.
- Хю?
Той се обърна с раздразнена въздишка.
– Виждам, че ще трябва да се упражняваш върху това обръщение.
– Ще работя по въпроса – обеща Дрейвън. – Но се питах кой беше онзи мъж, облечен в цветовете ми, когото уби.
Баща ѝ погледна към нея загрижено.
– Не си му казала?
– Не съм имала възможност.
Той кимна и върна погледа си на Дрейвън.
– Този, който носеше туниката ти, беше Найлс. А мъжът, в който заби кинжала си, бе братовчед му, Тийодор.
Дрейвън местеше погледа си между тях.
– Но защо?
– Според Джоан, той се оженил за нея, защото е искал собствеността ми – отвърна баща ѝ. – Финансовото му положение е било такова, че се е нуждаел от цялото ми богатство и не могъл да ме изчака да умра от естествена смърт. Тъй като не е имало как да ме убие, без да бъде обесен за убийство, той измислил план, за да ни постави в противоречие, така че ти да го направиш вместо него.
Дрейвън се намръщи.
– Защо не се е оженил за богата наследница или вдовица?
– Опитал се е, но тъй като не разполага с благоразположението на короната, никога не би могъл да получи одобрението на Хенри – баща ѝ стисна зъби и тя видя мъката, изписана на лицето му. — Бях такъв глупак. Приветствах сина, който не заслужаваше доверието ми и обърнах гръб на този, който е достоен за него.
– Твърде си суров към себе си, Хю.
– Татко! – отсече той.
Дрейвън го погледна развеселено.
– Татко.
– Добро момче, сега си почивай. Внукът ми има нужда от баща си.
Емили не можа да устои и подразни Хю.
– От къде знаеш, че ще е момче?
– След като имам само дъщери смятам, че Бог ми дължи едно момче.
Тя се засмя.
Хю им пожела лека нощ и след това ги остави сами.
Тя се обърна към Дрейвън и ахна, когато почувства лекото движение в корема си.
– Какво има? — попита той.
Душата ѝ се изпълни с радост.
– Бебето мърда. Просто го почувствах за първи път.
И за още по-голямо нейно удоволствие, Дрейвън ѝ отвърна с усмивка.
Епилог
Тя се втурна в двора, водена от неистовия вик на Дрейвън. Емили спря, при гледката, която се разкри пред погледа ѝ. Съпругът ѝ бе заобиколен от четири момчета, които го налагаха с дървени мечове, докато друго висеше на левия му крак, а още едно се провисваше несигурно около шията му.
