Читать «Господар на желанието» онлайн - страница 157

Той нагласи петите си върху хълбоците на коня и поведе хората си към Фалсуит.

Когато стигнаха малкото селце, покъртителната гледка го накара да свие устни от отвращение. Повечето от домовете и сградите горяха, докато хората бягаха от войниците, ужасени от грабежите, изнасилванията и убийствата.

Дрейвън чу една жена да пищи. Докато Хю и мъжете им нападаха разбойниците, той скочи от коня си и отвори с ритник вратата на една от малкото сгради, които все още бяха непокътнати.

Жената беше хвърлена върху масата. Четирима мъже я държаха, а пети вдигаше полата ѝ и се опитваше насила да раздалечи коленете ѝ.

Той извади меча си от ножницата и застана срещу нападателите с жестоко настървение. Уплашената жена се скри в ъгъла, докато той ликвидираше мъжете.

Когато довърши и последният от тях, зад него падна сянка. Той се обърна рязко с вдигнат меч и откри Хю на вратата.

Той кимна одобрително, после се обърна и напусна.

Дрейвън свали меча си и погледна жената, за да се увери, че все още беше непокътната.

– Благодаря ви, милорд – изхлипа тя, докато се насилваше да стане.

Дрейвън не каза нищо. Той се обърна и отиде да се присъедини към мъжете, които се биеха отвън.

Тогава видя Хю да стои пред мъж, облечен в туника, която поразително много приличаше на неговата собствена. Но по-лошото от това, че някой се представяше за него, бе фактът, че мошеникът беше на път да убие бащата на Емили.

Хю се бореше смело, но беше по-слаб от младия и пъргав рицар, който се въртеше около него, стоварвайки удар след удар върху меча и щита му. Хю залитна назад от напора.

Дрейвън се затича към тях с вдигнат меч. Той ги стигна точно навреме, за да отклони удар, който със сигурност щеше да отдели главата на Хю от раменете му.

Той се олюля назад, когато зет му нападна рицаря. Мъжът беше як, но ако Дрейвън бе в добро физическо състояние, той със сигурност щеше да бъде по-силен от нападателя. Какъвто беше и сега, макар да усещаше, че отслабва с всеки удар, който посрещаше с меча си. Можеше да почувства как раните на гърба му се отварят и кръвта се стича надолу по гръбнака му. Противникът му го блъсна нагоре с щита си, което го накара да залитне назад. Преди да успее да се съвземе, нов удар от дясно го изпрати с трясък на земята.

Дрейвън се приземи тежко на гърба си. Той изстена мъчително, когато болката избухна по цялото му тяло. Едва можеше да си поеме въздух, още по-малко да движи крайниците си.

Свърши се.

Опонентът му вдигна меча си нагоре. Дрейвън се подготви за смъртоносния удар, но точно когато рицарят спусна меча надолу, Хю го хвана през кръста и започна да го удря.

Несръчно и болезнено, Дрейвън се завъртя настрани и се насили да се изправи. Все още му беше трудно. Всяка частица от тялото го болеше.

Той залитна към коня си и се хвана за седлото, за да се задържи изправен.

Погледна към бащата на Емили, който все още биеше измамника и видя втори нападател да се придвижва зад гърба на Хю.

Дрейвън грабна кинжала от колана си и го запрати с фатална прецизност в гърдите на нападателя. Хю видя мъжа зад него да пада и след това с подновена сила довърши негодника, който удряше, с едно фатално пробождане на меча си.