Читать «Господар на желанието» онлайн - страница 152

– Исках да го направя, но нямаше човек, който да вземе подкуп, за да ти донесе новините. Страхуват се от гнева на баща ми.

После той я притегли в прегръдките си. Емили се почувства толкова прекрасно там, особено закръглената част от нея, която се триеше срещу голия му корем.

– Ела, девойче – прошепна той в ухото ѝ. – Докато те са заети другаде, какво ще кажеш да намерим тихо място, където ще мога да ти покажа колко много ми липсваше.

Тя сведе поглед надолу към възбудената му мъжественост.

– Мога да видя това и сама, милорд.

Той зарови лицето си във врата ѝ, вдишвайки топлия ѝ аромат.

– Наричай ме просто Приап.

Тя се засмя и го прегърна по-силно.

– Тогава ела, Приапе, нека ти покажа нашите сватбени покои.

Емили го отведе на горния етаж в стаята си, където Алис чакаше. Очите на прислужницата ѝ се разшириха, когато видя цялото му голо великолепие.

Без да каже и дума, тя напусна бързо стаята и остави двамата насаме.

Дрейвън свали наметалото на краля и я придърпа в прегръдката си. Най-накрая Емили можеше да му даде целувката, която искаше от момента, в който го видя гол отвън.

– Ти си моят герой – прошепна тя срещу устните му.

– Да, милейди. Ваш и ничий друг.

Емили се усмихна, докато той развързваше роклята ѝ и я издърпваше от раменете ѝ. Тя се почувства срамежлива и плаха, когато Дрейвън се загледа в нея. Бяха минали месеци, откакто го беше виждала за последно, а уголеменият ѝ корем никак не помагаше на самочувствието ѝ.

– Нe ме гледай така – каза тя и отстъпи назад в тъмния ъгъл. – Толкова съм огромна. Като подута свиня.

Дрейвън постави пръсти върху устните ѝ.

– Не, милейди. Това, което носиш там, е моето бебе — каза той и докосна корема ѝ нежно. – И това те прави още по-красива в очите ми.

Думите му я изпълниха с трепет.

– Толкова много ми липсваше – каза тя, обвивайки ръцете си около него.

– Обещавам ти, Емили, че никога повече няма да има причина да ти липсвам.

– Моят мил Дрейвън – прошепна тя срещу устните му. – Никога няма да ти позволя да се отделиш от мен отново.

През този следобед те правиха любов бавно и ненаситно, наслаждавайки се един на друг, докато не стана време Алис да дойде, за да я подготви за сватбата.

Дрейвън се облече бързо, после неохотно се отдръпна от нея и отиде долу, за да подпише документите.

За разлика от деня, в който сестра ѝ се омъжи, настроението на Хю беше мрачно и безрадостно. Дрейвън се надяваше баща ѝ да успее да остави различията помежду им настрана, заради доброто на Емили и детето им.

Тяхното дете.

Той се спря на тази мисъл. Тя му беше дала повече, отколкото някога бе очаквал да получи. И я обичаше заради това.

– А, тя идва – каза Хенри.

Заедно със Саймън, който стоеше от дясната му страна, Дрейвън се обърна, за да види как Емили влиза в малкото помещение, където те стояха със свещеника. Вместо цветовете на баща си, тя носеше рокля от светлочервено и пелерина в черно, захваната от брошката, която му беше дала.

Неговите цветове, отбеляза мислено той и го заля вълна от гордост.

Тя беше негова и никой никога нямаше да му я отнеме отново.