Читать «Господар на желанието» онлайн - страница 150

– Какво означава това? – поиска да узнае Хенри като погледна набързо голото тяло на Дрейвън с насмешка. – Още едно оскърбление, което изпитваш нужда да ни нанесеш?

Дрейвън поклати глава.

– Не, Ваше Величество. Никога не бих ви обидил, с думи или дела.

– И все пак ми се показваш гол? – Хенри гневно свали наметалото си и го хвърли към него. Дрейвън хвана дрехата с една ръка. – Покрий се.

– Благодаря ви, Ваше Величество – каза той и направи това, което кралят му бе заповядал.

Студеният поглед на Хенри го прониза.

– Сега ни обясни действията си.

Дрейвън се загледа в далечната стена, когато извика във въображението си образа на Еми-ли. Черпейки сила от него, той заговори.

– Не искам никой да сбърка намеренията ми, Ваше Величество. Тук съм, за да понеса наказанието си.

Очите на краля се помрачиха от сянка на разочарование.

– Значи си готов да умреш?

Дрейвън срещна погледа на Хенри, без да трепне.

– Да, Ваше Величество.

– И не съжаляваш за нищо?

Дрейвън поклати глава.

– За нищо? – попита Хенри недоверчиво.

Той замълча. Да, съжаляваше. Съжаляваше, че никога не каза на Емили какво чувства към нея.

И най-вече съжаляваше, че ѝ беше дал възможност да напусне замъка му.

Но той никога нямаше да каже това на Хенри.

– За нищо, Ваше Величество.

Хенри поглаждаше брадата си замислено, докато крачеше пред него.

– Значи момичето е толкова добра партньорка в леглото, че ти всъщност можеш да понесеш изтезания и смърт без съжаление. Ще трябва да пробваме нейната...

– Не я докосвайте... – Дрейвън прекъсна заканата му и разбра, че е направил две крачки към Хенри в гнева си.

Той спря и изви кралската си вежда неодобрително.

– В името на Божия закон, Дрейвън, това е единственият път, в който някога ще повишаваш глас на когото и да било. Най-малкото на нас. И всъщност, действаш наистина безотговорно.

– Простете, Ваше Величество – каза той, свеждайки поглед към пода. – Самозабравих се.

– Тогава дамата е била права. Ти я обичаш?

Гърлото на Дрейвън се стегна и той отказа да срещне погледа на Хенри, за да не види истината в очите му.

– Беше ли също така права, че това, което те накара да свалиш дрехите си, е любов?

Дрейвън не каза нищо.

Какво би могъл да каже?

Хенри се премести, за да застане пред него.

– Говори, момче. Животът ти зависи от твоя отговор.

Дрейвън продължаваше да мълчи.

Кралят изчака нетърпеливо, преди да проговори отново.

– Когато дойде в Лондон с Хю, те попитахме какво цениш най-силно на тази земя. Саймън ни каза, че държиш най-много на честта си, дори си готов да умреш, за да я защитиш. И ако сега, в този ден, те попитаме отново какво цениш най-силно, до толкова, че би го защитил дори с цената на живота си, какъв отговор ще ни дадеш?

Дрейвън прикова погледа си в този на Хенри.

– Емили – отговори той просто.

За негова изненада, Хенри кимна одобрително.

– Емили? – повика той.

Дрейвън погледна над рамото на краля и видя отворена врата. Емили излезе от там, а очите ѝ блестяха, докато се приближаваше с баща си към него.

Когато я видя, цялото му същество сякаш се разкъса от въодушевлението, което мина през него и му се наложи да потисне съкрушителния си копнеж да изтича до нея и да я заключи в обятията си.