Читать «Господар на желанието» онлайн - страница 151

Само присъствието на Хенри го накара да се въздържи. Той поглъщаше жадно гледката на прелестното ѝ лице и руси къдрици. Плъзна погледа си по-надолу и остана шокиран, когато видя заобления ѝ корем.

– Чу ли думите му? – попита я Хенри, когато тя се приближи и застана до Дрейвън.

– Да, Ваше Величество – прошепна тя.

– Хю? – обърна се той към баща ѝ.

– Кои от земите ми е унищожил той? – попита Хю.

Хенри скръсти ръце на гърдите си.

– Кажете ни, кое ви тревожи повече: скъпоценните ви земи или фактът, че внукът ви ще се роди като копелето на човек, екзекутиран за измяна?

Хю се приближи до Дрейвън, с презрително свити устни.

– Все още не те харесвам.

Дрейвън се въздържа от отговор, за да не каже нещо неприятно.

– Какво? – попита Хю невярващо. – Без остроумен отговор, Рейвънсууд? Не мога да повярвам, че не отвръщаш на обидата с обида.

Дрейвън не погледна към Хю, очите му бяха задържани в плен от жената, която обичаше и която носеше детето му.

– Не искам да нараня Емили, като те обидя, Хю. Поради някаква причина тя ме обича, обича и теб също така и това ми е достатъчно, за да те уважавам.

Хю изсумтя.

– Не мога да кажа, че съм съгласен с този съюз, но заради дъщеря си, ще се примиря със всичко, което Негово Величество нареди.

Хенри кимна.

– Добре тогава. Хю, доведи брат му и дрехите му тук. А също и свещеник. Нека видим тези двамата женени, преди края на деня.

– Благодаря Ви, Ваше Величество – каза Емили със сияйни и щастливи очи.

Изражението на Хенри стана остро и заплашително.

– Не бързайте да ни благодарите, милейди, защото въпросът относно наказанието му все още не е решен.

Дрейвън погледна назад към Хенри.

Той видя тъгата в очите му, но въпреки това не очакваше много милост от негова страна.

– Ти винаги си ни служил лоялно – каза Хенри. – И затова вярваме, че разбираш защо не можем напълно да те освободим от отговорност.

– Да, Ваше Величество. Не очаквам никаква снизходителност.

Емили въздъхна до него.

- Но...

Дрейвън поклати глава, за да възпре думите ѝ.

Хенри се усмихна, когато тя си замълча.

– Добре е, че можеш да ѝ нареждаш – каза той на младия мъж, но после усмивката изчезна от лицето му. – След сватбата, Дрейвън ще получи двадесет удара с камшик за неподчинението си.

Емили отвори уста, за да протестира, но Дрейвън сложи пръст върху устните ѝ.

Хенри тръгна към Хю.

– Елате, нека да намерим този свещеник.

На вратата кралят се обърна, за да ги погледне.

– Дрейвън?

– Да, Ваше Величество.

– Надяваме се този път, когато полагаш свещена клетва, да имаш по-голям късмет при удържането на обета си.

– Няма да имам каквито и да било затруднения с това, Ваше Величество.

Хенри се усмихна.

– Не мислим така.

Когато бяха оставени сами, Емили вдигна поглед към него.

– Двадесет удара с камшик. Дрейвън, толкова съжалявам!

– Повярвай ми, двадесет удара с камшик са много по-добре, отколкото алтернативата.

Той нежно положи ръката си върху корема ѝ, възхитен от това, което вижда.

– Защо не ми каза?

Тя му се усмихна.