Читать «Господар на желанието» онлайн - страница 154

Младият мъж остави туниката на Дрейвън до леглото.

– Баща му обикновено го биеше по този начин редовно. Когато всичко приключеше, Син му помагаше да се върне обратно в леглото си.

– Затова ли не викаше?

– Да. Баща му добавяше по пет удара с камшик за всеки звук, който издаваше.

Сърцето ѝ заби неконтролируемо.

На вратата се почука.

– Влез – извика Емили.

За нейна изненада, баща ѝ се присъедини към тях, а в ръката си носеше малко шишенце.

– Това е мехлем от ленено семе. Ще отнеме парещата болка от гърба му.

– Благодаря ти – каза тя, изумена от неговия дар. Можеше ли това да означава, че омекваше по отношение на Дрейвън?

Тя сграбчи тази надежда и се помоли да е така.

Баща ѝ хвърли един последен безизразен поглед към изпадналото в безсъзнание тяло на леглото и после ги напусна.

С цялото внимание и предпазливост, на които бе способна, тя нанесе гъстия, остър на миризма мехлем, върху раните му и после го покри с лека завивка.

Докато бършеше ръцете си в кърпата, за да ги изчисти, тя погледна към Саймън, който стоеше до отдалечената стена с измъчено изражение на лицето.

– Колко време ще отнеме, за да се възстанови? – попита го тя.

– Ще бъде на крака до утре.

– Не може да бъде! – възкликна тя невярващо.

Саймън кимна.

– Няма да е бърз, но ще е достатъчно добре, за да стане от леглото и да се движи. – С един последен поглед към заспалата фигура на брат си, той се отправи към вратата.

– Саймън? – повика го тя, когато той посегна към бравата. – Кажи ми, щом ти си този, който е незаконороден, защо баща му го е малтретирал, а теб не?

– Той така и не узна, че не бях негов син, докато живеех в дома му. – Саймън хвърли поглед назад към леглото. – И не беше поради липса на опити от страна на баща му, колкото от това, че Дрейвън непрекъснато заставаше между нас.

Той си пое дълбоко дъх и я погледна.

– Знаеш за накуцването му, нали?

Тя кимна.

– Бях на около пет години и нападах с копието си движещата се мишена, когато паднах от коня си. Баща му се опита да ме прегази със собствения си кон, за да ме накаже за моята несръчност. В един момент всичко, което видях беше огромния му боен жребец, който връхлиташе върху мен, а в следващия миг лежах на края на ливадата до Дрейвън, който беше под животното, със счупен на четири места крак.

Емили затвори очи от ужас. Тя не можеше да си представи как двамата са понесли това.

– Как научи за рождението си? – попита тя.

Саймън сви рамене.

– Нашата майка е казала на Дрейвън малко преди да умре. Тя не е била в състояние да се свърже с истинския ми баща, но знаеше, че Дрейвън пътува достатъчно е баща си и има възможност да намери някого, който да му изпрати съобщение и той да дойде за мен.

– Направи ли го?

– Да. Баща ми дойде за мен в деня, след като тя умря и ме отгледа в Нормандия.

За един миг всичко придоби смисъл за нея.

– Майлс дьо Поатие?

Саймън кимна.

– Той беше баща ми.

Сега вече знаеше как Дрейвън беше дошъл да служи на своя крал.

– Дрейвън е отишъл в Нормандия, за да те намери. Ето как е станал оръженосец на баща ти.

– И оттогава сме заедно. Дължа на Дрейвън живота си по много начини.