Читать «Уейуърд» онлайн - страница 131

— Защо ме накара да разследвам убийството й? Защо стана така, че да намеря тялото й на пътя? Предполагам, че ти си организирал всичко. Какво се надяваше да постигнеш?

— Алиса така и не издаде групата на Болинджър. Не мислех, че наистина ще разследваш бившата си партньорка, освен ако не смяташ, че е убила някого. И трябваше да стигнеш до заключението, че Кейт е убиецът. Щеше да решиш така, ако беше претърсил дома й. Скрих ножа, с който беше убита Алиса, в кутия за инструменти в бараката на Кейт и Харолд. Трябваше да го намериш, но ти така и не предприе претърсване, вероятно защото изобщо не си и помислял, че го е направила тя. Е, вече няма значение.

— Как изобщо спиш нощем, Дейвид?

— Спя, защото знам, че каквото и да съм сторил, то е за Уейуърд Пайнс. За защитата на Уейуърд Пайнс. Защото нищо не е по-важно от него. Така че спя чудесно. Между другото, имам нов прякор за теб.

— Трябва да се срещнем — каза Итън. — И да поговорим какво следва.

— Светлоносец. Това е новият ти прякор. Или Луцифер на латински. Знаеш ли мита за Луцифер? Много е подходящ. Бил е ангел. Най-прекрасното създание от всички. Но красотата му го измамила. Започнал да вярва, че е красив като създателя си. Че може би той трябва да е Бог.

— Пилчър…

— Луцифер повел група ангели на бунт срещу Всемогъщия и сега ще те попитам… как свършило това за тях?

— Ти си болен. Тези хора заслужаваха свободата си.

— Ще ти кажа, че изобщо не свършило добре. Знаеш ли какво направил Бог с тях? Низвергнал ги. Създал място, наречено ад, за Луцифер и за всичките му паднали ангели.

— И кой съм аз в тази приказка? — попита Итън. — Луцифер ли? Това означава ли, че ти си Бог?

— Много добре, шерифе. — Итън почти можеше да чуе как Пилчър се усмихва от другата страна. — И ако се чудиш къде ще намериш мястото на вечните мъки, което ще създам за теб, не е нужно да го търсиш.

— Какви ги говориш?

— Адът идва за теб.

Сигналът „свободно“ продължи да звучи две секунди в ухото на Итън.

А после всички светлини угаснаха.

25

Шеста улица 1040

Уейуърд Пайнс

Три години и седем месеца

по-рано

В последния им ден заедно тя приготви любимото му ястие.

Прекара целия следобед в кухнята — в рязане, бъркане и така нататък.

Простите действия, на които се беше отдала, й помагаха да издържи от един момент до следващия.

Но трябваше да се съсредоточи, защото в мига, в който сваляше гарда си, всичко се стоварваше отново отгоре й.

Случи й се на три пъти.

Рухваше на колене.

Риданията й изпълваха празната къща.

Беше толкова трудно тук.

Страшно, самотно и абсолютно безнадеждно.

Но после се бе появил той. Като мечта.

Бяха намерили утеха един в друг и за известно време всичко беше по-добре. Дори се бе чувствала щастлива в това странно малко градче.

Входната врата се отвори, после се затвори.

Тя остави ножа на дъската.

Избърса очи с кърпата за чинии.

Обърна се да го посрещне.

Той стоеше от другата страна на кухненския плот.

— Плакала си.

— Само малко.

— Ела тук.

Тя отиде при него, прегърна го и заплака в гърдите му, докато той галеше косата й.