Читать «Уейуърд» онлайн - страница 129

Някои излязоха — не можеха да понесат истината или да повярват на чутото.

Но повечето останаха.

Итън усещаше как настроението в залата преминава от изумление към мъка и гняв, докато описваше как Пилчър записва и изследва подробно всеки техен личен момент.

Когато им каза за микрочиповете, една жена скочи, вдигна юмрук и закрещя към тавана, където смяташе, че има скрита камера.

— Ела тук! Гледаш ли това? Ела ми тук, кучи сине!

Сякаш в отговор на думите й светлините в залата угаснаха.

Прожекторът в дъното се включи и освети сребристобелия екран зад Итън.

Той се обърна и погледна дебелото платно, на което се появи Дейвид Пилчър.

Седеше зад бюрото си в поза, смътно напомняща на президент по време на обръщение към нацията, с ръце на писалището.

Залата се смълча.

— Итън, би ли се дръпнал, за да кажа нещо? — каза Пилчър.

Итън се дръпна от светлината.

За момент Пилчър само се взираше в камерата, която го снимаше. Накрая заговори:

— Някои от вас ме познават като доктор Дженкинс. Истинското ми име е Дейвид Пилчър и ще бъда съвсем кратък. Всичко, което чухте току-що от вашия скъп шериф, е истина. Ако си мислите, че съм тук, за да давам обяснения или да се извинявам, лъжете се. Всичко, което виждате — всичко — е създадено от мен. Този град. Този рай. Технологията, благодарение на която сте тук. Домовете ви. Леглата ви. Водата, която пиете. Храната, която ядете. Работата, която запълва времето ви и благодарение на която се чувствате като човешки същества. Дишате само защото аз го позволявам. Нека ви покажа нещо.

Образът на Пилчър се смени с въздушен изглед към огромна равнина. Рояк от няколкостотин абита се движеше през морето от трева.

— Виждам, че на сцената е изложено едно от тези чудовища — прозвуча гласът на Пилчър. — Разгледайте го хубаво и знайте, че извън безопасния район на Уейуърд Пайнс те са милиони и милиони. Това, което виждате на екрана, е малък рояк.

Образът му се върна, само че този път той държеше камерата и лицето му изпълваше целия екран.

— Искам да сме наясно. През последните четиринайсет години аз съм единственият бог, когото познавате, и във ваш интерес е да продължите да се държите така, сякаш продължавам да съм.

От мрака полетя камък и улучи екрана.

— Майната ти! — извика някой от тълпата.

Пилчър погледна настрани, най-вероятно към екраните на стената.

Застаналият отстрани Итън гледаше как трима мъже се качват на сцената и започват да раздират екрана.

Пилчър понечи да заговори, но някой в дъното на залата се добра до прожектора и го разби на парчета.

Пилчър седеше сам зад бюрото си.

Взе бутилката скоч.

Пресуши я и я запрати в мониторите.

Трябваше да се подпира на бюрото, докато се изправяше.

Олюля се.

Беше пиян.

Беше унищожен.

Тръгна със залитане по тъмния паркет.

Винсент ван Гог го гледаше от стената — избръснат, с превързано дясно ухо.

Задържа се за голямата маса в средата на стаята, за да не падне. Загледа се през стъкления похлупак към макета на Уейуърд Пайнс и пръстът му се плъзна по него до кръстовището на Осма и Главната.

Юмрукът му разби стъклото при първия опит и смачка изящния модел на операта.