Читать «Уейуърд» онлайн - страница 127

Никой в тълпата не посмя да отговори.

Итън забеляза двама офицери да си пробиват път през хората, несъмнено тръгнали към него.

— Нима всички вие сте се примирили с Уейуърд Пайнс? — попита Итън. — Да живеете в неведение в това градче? Или някои от вас все още лежат нощем до жените си, които почти не познават, и се питат защо са тук? И се чудят какво има отвъд оградата?

Неразбиращи погледи, изумени лица.

— Искате ли да знаете какво има отвъд оградата?

Един офицер се откъсна от тълпата и се затича към джипа с мачете в ръка.

Итън извади своя „Дезърт Игъл“, прицели се в гърдите му и каза през мегафона:

— Любопитен факт. Само ударната вълна от куршум петдесети калибър може да спре сърцето ти.

Задният прозорец на джипа се пръсна, стъклото се посипа по онези, които се бяха скупчили от тази страна на колата.

„Най-после!“

Итън погледна надолу, видя ръката с хищни нокти да замахва през дупката в прозореца.

Ръката изчезна, после отново нанесе удар.

Тълпата отстъпи.

От джипа се разнесе писък, който никой не би могъл да сбърка с човешки.

През тълпата преминаха изумени възклицания.

Стоящите най-близо до джипа се мъчеха да се махнат, докато онези, които не бяха видели нищо, напираха напред.

Абито вътре беше побесняло, ноктите му раздираха седалките, докато се мъчеше да се освободи от веригата, която Итън бе вързал около врата му.

Той все още държеше пистолета насочен към офицера, но мъжът дори не гледаше оръжието. Вместо това бе вперил поглед през предното стъкло на джипа, докато се мъчеше да се разкара.

— Искам да ви разкажа една приказка — каза Итън през мегафона. — Едно време имало градче на име Уейуърд Пайнс. Последният град на Земята и хората, живеещи там, били последните от своя вид.

Дрънченето на веригата вече не се чуваше.

Абито се беше освободило и се бе прехвърлило на предната седалка.

— Те били запазени в продължение на две хиляди години в нещо като времева капсула. Само че не го знаели. Държали ги в неведение. Чрез страх. Понякога със сила. Карали ги да вярват, че са мъртви или сънуват.

Абито се опитваше да разбие предното стъкло, за да се измъкне.

— Някои от жителите, подобно на Кейт и Харолд Болинджър, знаели в сърцата си, че нещо никак не е наред. Че нищо от това не е истинско. Други избрали да повярват в лъжата. И като добри човешки същества се адаптирали. Извлекли най-доброто от тази прецакана ситуация и се опитали просто да живеят живота си. Но това не било живот. А просто красив затвор, управляван от психопати.

Голяма част от предното стъкло се отчупи и падна на капака.

— Един ден в града се събудил мъж на име Итън Бърк. Не го знаел, жителите на Уейуърд Пайнс не го знаели, шибаният луд, създал града, определено не го знаел, но той трябвало да махне превръзката от очите им. Да им покаже истината. Да им даде шанса да живеят отново като истински човешки същества.

— Именно затова стоя сега пред вас — извика Итън. — Е, кажете ми. Искате ли да знаете истината?