Читать «Уейуърд» онлайн - страница 128

Абито под него яростно атакуваше стъклото.

— Или искате да продължите да живеете в неведение?

Главата на абито се подаде навън.

Озъбена.

Бясна.

— Живеем две хиляди години по-късно, отколкото си мислите, и нашият вид е деградирал, за да се превърне в чудовището в колата ми.

Итън насочи пистолета към главата на абито.

Тя изчезна.

Последва дълъг миг тишина.

Хората бяха зяпнали.

С увиснали ченета.

Изумени.

Абито изхвърча през предното стъкло, ноктите му задраха по металния капак и то се блъсна в стоящия пред бронята офицер преди той да успее да вдигне мачетето.

Итън се прицели в тила на абито и стреля.

Абито се просна безжизнено, а човекът под него пищеше и се мяташе под тежестта му. Двама от мъжете в женски дрехи извлякоха трупа на абито настрани.

Офицерът се надигна, целият в кръв. Ръцете му бяха откъснати при лактите, кожата висеше на парцали там, където се беше опитал да предпази лицето си.

Но беше жив.

— Това в повече ли ви идва? — извика Итън. — Още ли искате да убиете двама от своите? Или ще влезете в операта с мен? Знам, че имате въпроси. Е, аз имам отговори. Ще бъда там след десет минути и се кълна в Бог, че ако някой от вас докосне с пръст Кейт или Харолд, ще го застрелям на място.

Свали украсата за глава и остави наметалото да се свлече на земята.

Скочи върху капака на джипа и слезе на земята.

Тълпата се дръпна на почтително разстояние от него.

Итън още държеше пистолета в ръка и кръвта му кипеше. Беше готов за бой.

Бутна настрани един офицер и излезе в кръга. Харолд седеше на улицата по пижама; двамата офицери продължаваха да държат Кейт.

Итън се прицели в онзи отдясно.

— Чу ли ме какво казах преди малко?

Мъжът кимна.

— Тогава защо още я държиш?

Двамата я пуснаха.

Кейт се свлече на земята.

Итън свали анорака си и го метна на раменете й. Тя го погледна.

— Помислих си, че ти…

— Знам. Съжалявам. Много съжалявам. Нямаше друг начин.

Харолд не беше на себе си, беше се отнесъл в някакъв друг свят.

Итън вдигна Кейт на ръце.

— Къде си ранена?

— Само коляното и окото. Добре съм.

— Да идем да те оправим.

— После — каза тя.

— Кога после?

— След като ни разкажеш всичко.

24

Итън поведе всички в операта. Мъртвото аби беше изнесено на показ на сцената.

Всички места в залата бяха заети, хората бяха запълнили пътеките и седяха на края на сцената.

Итън погледна надолу към семейството си на първия ред, но не можеше да престане да мисли за Пилчър. Какво щеше да направи той? Дали беше пратил хората си в града? Дали го беше взел на мушка? И Тереза и Бен? Самия град?

Не. Новината вече бе налице. И въпреки всичко Итън неведнъж бе чувал Пилчър да нарича жителите на града „моите хора“. В крайна сметка те си оставаха най-големият му актив. Можеше да отмъсти на Итън, но жителите на Уейуърд Пайнс вече знаеха истината — и точка.

Някой включи прожектор.

Итън излезе в кръга светлина.

Вече не можеше да вижда лицата.

Само ярката синкава светлина, блеснала от дъното на залата.

Разказа им всичко.

Как са били отвлечени, суспендирани и затворени в градчето.

Как са се появили аберациите.

За Пилчър и за вътрешния му кръг в планината.