Читать «Уейуърд» онлайн - страница 125

Някой тикна в ръката му буркан.

Той продължи напред.

Хората се бяха скупчили толкова плътно, че едва успя да мине през тях.

Най-сетне стигна до окото на бурята — кръг с диаметър не повече от девет-десет метра.

Влезе в него.

Като ги видя, гърлото му се стегна от мъка.

Харолд лежеше на паважа и се мъчеше да стане. Кървеше от няколко удара по главата.

Двама облечени в черно офицери държаха Кейт, жената, която някога беше обичал. Бяха я хванали за ръцете, за да я държат изправена.

Докато Харолд изглеждаше зашеметен, Кейт бе съвсем на себе си и гледаше право към него. Плачеше и той усети как сълзи се стичат и по неговите бузи. Устните й се движеха. Крещеше му нещо, крещеше невярващо въпроси и несъмнено молеше за живота си, но ревът на тълпата я заглушаваше.

Кейт беше по раздрана нощница и боса. Трепереше, коленете й бяха изцапани от трева и пръст, едното беше обелено до кокал, кръвта се стичаше по пищяла й. Лявото й око беше подуто.

Сцената започна да се оформя в главата му.

Кейт и Харолд си бяха легнали рано, вероятно още страдащи от махмурлук от предишната нощ. Офицерите бяха нахълтали в дома им. Двамата не бяха имали време, време дори да се облекат. Кейт бе изскочила през прозореца и вероятно се бе опитала да побегне към каналите под града. Той самият би постъпил така. Но десетимата офицери бяха обградили къщата им. И вероятно я бяха настигнали след една-две пресечки.

Най-много от всичко на света искаше да отиде при нея.

Да я прегърне, да й каже, че всичко ще бъде наред.

Че ще оцелее.

Но вместо това й обърна гръб и отново тръгна през тълпата.

Когато стигна до джипа, скочи на капака и се качи по предното стъкло.

Стъпи на покрива. Металът се огъна под тежестта му, но издържа.

Тълпата отново полудя и закрещя така, сякаш любимата им рокзвезда току-що е излязла на сцената.

Итън виждаше всичко — осветените от огъня лица между сградите, горящата кола, кръга, в който Кейт и Харолд чакаха да умрат. Не видя Тереза и Бен и това му донесе мъничко утеха. Беше предупредил жена си да не идва. Беше й казал да вземе сина им, ако трябва насила, и да изчака празненството в относителната безопасност на криптата.

Вдигна съмнителния буркан с пиячка във въздуха.

Тълпата повтори жеста му — стотици бутилки и буркани се вдигнаха и заблещукаха на светлината на горящата кола.

Тост в ада.

Той отпи.

Всички отпиха.

Отвратително.

Той разби буркана в земята, извади пистолета и стреля три пъти във въздуха.

Тълпата полудя.

Той прибра пистолета в кобура и взе мегафона, който висеше на ремък на рамото му.

Всички се смълчаха.

Всички, освен Кейт.

Тя крещеше името му, крещеше защо за Бога защо ми причиняваш това аз ти вярвах обичах те защо?

Той я изчака, остави я да свърши, да крещи, докато не остана без сили.

После вдигна мегафона.

— Добре дошли на празненството!

Крясъци и ликуващи викове.

Итън се усмихна насила.

— Харесва ми още повече от тази страна на мегафона!

Тълпата се разсмя ликуващо.

Наръчникът даваше конкретни указания как да се държи шерифът в този момент, когато всички са се събрали и екзекуцията предстои.