Читать «Уейуърд» онлайн - страница 124

Итън се качи в джипа, запали двигателя и настъпи газта.

Гумите изсвистяха, когато се понесе напред.

Засили се през гората и взе големия завой, който го връщаше към града.

Когато профуча покрай приветствения билборд, стрелката показваше сто и трийсет километра в час.

Той махна крака си от газта и остави оборотите да паднат.

Вече беше на Главната, на половин километър от крайната си цел, но вече виждаше пламъците в далечината, осветените от огньове сгради и движещите се сенки на тълпата.

Мина покрай болницата.

На четири пресечки от кръстовището на Осма и Главната вече трябваше да маневрира покрай хората по пътя.

Някой бе хвърлил нещо по витрината на „Сладкият зъб“ и хлапетата ограбваха сладкарницата.

Всичко това бе приемливо и очаквано.

Тълпата стана по-гъста.

Едно яйце се разби в страничния прозорец и жълтъкът потече по стъклото.

Вече едва пъплеше, пред колата непрекъснато излизаха хора.

Всички бяха костюмирани.

Мина покрай група мъже в женски дрехи, нацапотени с червило, сложили сутиените и гащите на жените си върху горното облекло; един беше въоръжен с тиган.

Цяло семейство — включително децата — бе с тъмни сенки около очите. Бяха боядисали лицата си бели, за да приличат на ходещи мъртъвци.

Видя дяволски рога.

Вампирски зъби.

Страшни перуки.

Ангелски криле.

Цилиндри.

Бастуни с остри върхове.

Монокли.

Наметала.

Викинги.

Крале и кралици.

Маски на палачи.

Курви.

Улицата вече бе претъпкана.

Той натисна клаксона.

Морето от хора се раздели с неохота пред него.

Докато джипът пълзеше между Девета и Осма, Итън видя още разбити витрини, а отпред — източника на пламъците.

Хората бяха избутали една кола насред Главната и я бяха подпалили. Изпотрошените й стъкла се бяха посипали по улицата и блещукаха на светлината на огъня, пламъци танцуваха през липсващия преден прозорец, седалките и таблото се топяха.

Над всичко това светофарът продължаваше невъзмутимо да сменя светлините си.

Итън дръпна ръчната спирачка и изгаси двигателя.

Енергията от другата страна на стъклото бе тъмна и избухлива — зла, жива. Той погледна зачервените лица на светлината на огъня, изцъклените очи от домашно приготвения джин, който се предаваше от ръка на ръка.

Най-странното бе, че Пилчър беше прав. Очевидно празненството им допадаше. Отговаряше на някаква дълбока, изгаряща нужда.

Итън се обърна към задната седалка, после си погледна часовника.

Още малко.

Вътрешната страна на украсата за глава бе подплатена с вълна и му беше точно по мярка. Итън заключи вратата до съседната седалка, макар да се съмняваше, че това ще промени нещо. Грабна вонящото наметало и мегафона, отвори вратата, слезе, заключи и пристъпи сред множеството.

Счупено стъкло хрущеше под ботушите му.

Във въздуха се носеше остра миризма на алкохол.

Той си сложи наметалото.

Проправи си път през тълпата.

Хората около него започнаха да пляскат и да викат възторжено.

Колкото повече приближаваше светофара, толкова по-шумна ставаше тълпата.

Аплодисменти, викове, писъци.

И всичко това за него.

Викаха името му, тупаха го, по гърба.