Читать «Уейуърд» онлайн - страница 121

— Е, ще те оставя на мира, Итън. Имаш много работа. Ако на сутринта не те мъчи прекалено лош махмурлук, ще пратя Маркъс да те вземе. Ще закусим и ще поговорим за бъдещето.

— Очаквам го с нетърпение — каза Итън.

Белинда си беше тръгнала.

Участъкът беше притихнал.

20:05

Време беше.

Пианото на Хектър Гейтър зазвуча от ламповото радио до бюрото. Тази вечер свиреше „Нощ над пустата планина“ на Римски-Корсаков. Неистовата ужасяваща част беше приключила и сега започваше бавният успокояващ мотив, създаващ чувството за зазоряване след нощ в ада.

Мислите на Итън бяха с Кейт и Харолд.

Дали в момента вечеряха спокойно на фона на пианото на Гейтър?

Без изобщо да подозират какво предстои?

Вдигна телефона и отвори папката, която Пам беше оставила на Белинда.

Погледна първия код и набра.

— Ало? — отговори женски глас.

Чу се пиукане.

Звъненето продължи.

Всеки път, когато някой отговаряше, следваше пиукане.

Накрая глас, който приличаше на машинен, каза:

— Всички единайсет участници са на линия.

Итън се загледа в страницата.

Текстът му беше написан под кода.

Още можеше да затвори.

Да не прави това.

Имаше толкова много начини нещата да тръгнат

Никой от десетте жители на Уейуърд Пайнс от другия край на линията не бе казал нито дума.

Итън зачете:

— Това съобщение е за десетимата офицери на празненството. Началото му е насрочено след четирийсет минути. Почетните гости са Кейт и Харолд Болинджър. Адресът им е Осма улица, номер три-четири-пет. Започнете незабавно приготовления. Много е важно Кейт и Харолд да се озоват живи и здрави в кръга на ъгъла на Осма и Главната улица. Разбрахте ли какво ви казах току-що?

От другата страна му отговориха с поредица от „да“.

Итън затвори и пусна хронометъра на часовника си.

Офицерите живееха за празненството.

Те бяха единствените жители на града, на които им бе разрешено да държат оръжие в домовете си — мачете, осигурени от Пилчър. Всички останали разчитаха на импровизирани инструменти на смъртта — кухненски ножове, камъни, бейзболни бухалки, брадви, сатъри, шишове от камини — всичко, което имаше тежест, остър връх или острие.

През целия следобед се бе чудил как ще се чувства през този отрязък от време — през четирийсетте минути между задвижването на всичко и последното позвъняване по телефона.

А сега, когато беше в него, той профучаваше с невъобразима скорост.

Запита се дали последното ястие на осъдения на смърт не е нещо като това.

Време, движещо се със скоростта на светлината.

Ускоряващ се пулс.

Зловещ емоционален преглед на всичко, довело до този момент.

А в следващия момент гледаше на часовника си как изтичат последните десет минути и се чудеше къде се е дянало времето.

Спря звънеца.

Вдигна телефона.

Въведе втори код.

Същият машинен глас каза:

— Моля, запишете съобщението си след звуковия сигнал.

Той зачака.

Звуковият сигнал прозвуча.

Зачете втория текст:

— Говори шериф Итън Бърк. Започва празненство. Почетните гости са Кейт и Харолд Болинджър. Те трябва да бъдат заловени и изкарани живи и здрави на Главната и Осма… — Запъна се на последните думи. — И да бъдат екзекутирани в кръга.