Читать «Уейуърд» онлайн - страница 117

Пилчър отпи.

Всички пиха.

Дланите на Хаслър бяха започнали да се потят.

Пилчър си погледна часовника.

— Единайсет. Време е, приятели.

Пилчър подаде чашата си на Пам. Развърза папийонката си и я захвърли. Свали сакото и го пусна да падне. Хората започнаха да ръкопляскат. Пилчър свали тирантите си и разкопча плисираната си риза.

Другите също започнаха да се събличат.

Арнолд Поуп.

Пам.

Всички мъже и жени около Хаслър.

Залата притихна.

Чуваше се единствено шепотът на дрехите, които се свличаха на пода.

„Какво става, по дяволите?“ — мислеше си Хаслър.

Ако не се присъединеше, скоро щеше да бъде единственият облечен и това по някакъв начин му изглеждаше по-лошо, отколкото да се съблече пред напълно непознати.

Свали папийонката си и последва примера на останалите.

Две минути по-късно сто и двайсет души стояха голи в залата.

— Извинявам се за студа — каза Пилчър от пиедестала си. — Нищо не може да се направи. И се боя, че там, където отиваме, е още по-студено.

Слезе от щайгата и тръгна бос към стъклената врата, водеща към залата за суспендиране.

Трийсет секунди след като влезе, Хаслър трепереше неудържимо — отчасти от страх, отчасти от студа.

Между машините се образуваха опашки, хора в бели престилки ги насочваха.

Хаслър отиде при един от тях.

— Не знам къде да отида.

— Не четохте ли меморандума?

— Не, съжалявам, аз току-що…

— Всичко е наред. Как се казвате?

— Хаслър. Адам Хаслър.

— Елате с мен.

Лабораторният техник го отведе до четвъртата редица и посочи пътеката между машините.

— Би трябвало да сте по средата, отляво. Оглеждайте се за името си.

Хаслър тръгна след три голи жени. Парата тук изглеждаше по-гъста, дъхът му излизаше на облаче, а металната решетка над камъка беше като лед по стъпалата му.

Мина покрай мъж, който влизаше в една машина.

Сега страхът го облада наистина.

Докато погледът му минаваше по табелите, осъзна, че никога не си е представял този момент. Така и не се беше подготвил за него. Разбира се, знаеше, че той предстои. Знаеше, че доброволно се подлага на това. Но подсъзнателно си го беше представял като подлагане на пълна анестезия. Че на лицето му слагат маска в топла операционна. Че светлините помръкват и изпада в предизвикано от упойката блаженство. А не че ходи гол заедно с още сто души.

Ето го.

Неговото име.

Неговата — „Мътните да ме вземат!“ — машина.

АДАМ Т. ХАСЛЪР

ДАТА НА СУСПЕНДИРАНЕ: 31.12.13

СИАТЪЛ, ВАШИНГТОН

Загледа се в клавиатурата.

Цял куп неразбираеми символи.

Погледна напред и назад по редицата си, но другите вече бяха влезли в машините си.

Друг лабораторен техник вървеше към него.