Читать «Уейуърд» онлайн - страница 116

Това място изглеждаше нереално.

Говореше се, че за строежа, прокопаването на тунелите, взривовете и извозването са били необходими трийсет и две години. Цената надвишаваше петдесет милиарда. Цял флот от „Боинг 747“ можеше да се побере в огромния склад, но Хаслър имаше чувството, че истинските пари са отишли в помещението, в което се намираше в момента.

То беше с размерите на супермаркет.

Стотици съскащи и писукащи капсули с размерите на машини за безалкохолни напитки бяха подредени в редици, които се губеха в далечината. Някои изпускаха бяла пара, която се стелеше на три метра над пода. Все едно вървеше през студена синя мъгла. Таванът не се виждаше. Студеният въздух бе свеж и йонизиран.

— Искаш ли да я видиш, Адам?

Гласът го стресна.

Хаслър се обърна и се озова лице в лице с Пилчър.

Изглеждаше елегантен в смокинга и с чашата шампанско в ръка.

— Да — каза Хаслър.

— Насам.

Пилчър го поведе по дългата редица към дъното на помещението, после покрай още машини.

— Стигнахме — каза след малко.

Имаше клавиатура, измерващи уреди, показания и цифрова табела:

ТЕРЕЗА ЛАЙДЪН БЪРК

ДАТА НА СУСПЕНДИРАНЕ: 19.12.13

СИАТЪЛ, ВАШИНГТОН

Предната част на машината беше стъкло с дебелина пет сантиметра.

През него Хаслър видя черен пясък и част от кожа — бузата на Тереза.

Неволно докосна стъклото.

— Всеки момент започваме — каза Пилчър.

— Сънува ли? — попита Хаслър.

— Никой от опитите ни, а те бяха много, не подсказва за някаква психична дейност при суспендиране. Няма никаква мозъчна активност. Най-дългият експеримент с хора продължи деветнайсет месеца. Нито един от доброволците не съобщи за усещане за изминало време, докато са били в състояние на суспендиране.

— Значи все едно е изключена? Като електрическа крушка?

— Нещо такова. Успя ли да прочетеш меморандума в стаята си? Всички получиха копие.

— Не, тъкмо минах през медицинския преглед и дойдох право тук.

— Е, в такъв случай те очакват някои изненади.

— Целият ти екип ли ще бъде подложен на суспендиране довечера?

— Малка група беше избрана да остане през следващите двайсет години. Ще продължат да събират провизии. Да се погрижат да имаме най-новите технологии. Да се погрижат за някои недовършени неща.

— Но ти ще се подложиш.

— Разбира се. — Пилчър се разсмя. — Не ставам по-млад. Предпочитам да изживея оставащото ми време в бъдещия свят. А сега да се връщаме.

Хаслър го последва към изхода от залата.

Хората на Пилчър ги очакваха — всички в официално облекло.

Мъжете със смокинги, жените с къси черни рокли.

Пилчър се качи на някаква щайга и погледна събралото се множество.

Усмихна се.

На светлината на огромния светлинен глобус, окачен на тавана, на Хаслър му се стори, че очите на Пилчър са станали като стъклени от силните емоции.

— Тази нощ стигнахме до края на едно пътуване, продължило трийсет и две години — каза Пилчър. — Но като всеки край, той е и ново начало. Сбогуваме се със света, какъвто го познаваме, за да погледнем напред към онзи, който ще дойде. Към света, който ни очаква след две хиляди години. Развълнуван съм. Знам, че вие също сте развълнувани. И може би сте уплашени, но това е добре. Страхът означава, че сте живи. Че измествате границите. Няма приключение без страх, а Бог ми е свидетел, че всички сме на прага на едно невероятно приключение. — Вдигна чашата си. — Искам да вдигна тост. За всички вас, които вървяхте с мен и ще направите този последен скок на вярата. Обещавам ви, парашутите ще се отворят. — През тълпата премина нервен смях. — Благодаря ви. Благодаря за вярата ви. За труда. За приятелството. Наздраве за вас.