Читать «Уейуърд» онлайн - страница 114
Блейк Крауч
Итън лежеше проснат на земята, с буза върху боровите иглички. Светът се беше килнал и той се чудеше дали тя не му е смазала трахеята, защото не можеше да си поеме дъх.
Пам клекна до него.
— Само не ми казвай, че си толкова лесен — каза тя. — Бях намислила всичко, знаеш ли? А само два удара и ти лежиш на земята като някакво пале. Разочарована съм.
Итън губеше съзнание, пред очите му заиграха светлинни — пиротехника, предизвикана от липсата на кислород.
Ето.
Най-сетне.
Точно преди да изпадне в неудържима паника, нещо се пропука.
Струйка безценен въздух се плъзна по гърлото му.
Опита се да не издиша.
Изцъкли очи, докато ръката му се плъзгаше в джоба.
Към ножа.
— Докато лежиш и се задушаваш, искам да разбереш нещо.
Итън вкара палец в дупката на острието.
— Каквото и да се опитваше да направиш, не успя и Тереза и Бен…
От гърлото му се изтръгна влажен задавен хрип, който накара Пам да се усмихне.
— Онова, което направихме с Алиса, ще бъде като ден в луксозен спацентър в сравнение с това, което ще направя с тях.
Итън рязко отвори острието и замахна към крака на Пам.
Ножът беше толкова остър, че той разбра, че е улучил, едва когато тя ахна.
Итън извъртя китката си.
Пам изпищя и рязко отскочи назад.
Джинсите й потъмняха от кръвта, която потече надолу по обувката й върху боровите иглички.
Итън се надигна с мъка.
Изправи се.
Бъбрекът му туптеше, но поне можеше да диша отново.
Пам се влачеше по-далеч от него със здравия си крак.
— Мъртъв си! — изсъска тя. — Мъртъв си, мамка му!
Той вдигна пистолета и я последва.
Докато тя крещеше към него, той се наведе и стовари тежкото оръжие върху тила й.
Гората отново притихна.
Вечерта стана тъмносиня.
Беше преебан.
Абсолютно преебан.
Колко време можеше Пам да остане в неизвестност преди Пилчър да прати да я търсят? Глупости. Дори издирване нямаше да има. Щеше просто да вкара номера на чипа й и той щеше да се появи при оградата.
Освен ако…
Итън разряза с ножа джинсите на Пам и оголи левия й крак.
Жалко, че тя не беше в съзнание за това.
21
Планинският комплекс
Уейуърд Пайнс, Айдахо
Новогодишна вечер, 2013
Пилчър затвори вратата на кабинета си.
Замаян.
Буквално треперещ от прилива на енергия.
Мина покрай макета на бъдещия Уейуърд Пайнс и отвори дрешника, където го очакваше окачен безупречен смокинг.
— Дейвид?
Той се обърна, усмихна се.
— Скъпа, не забелязах, че си тук.
Жена му седеше на едно от канапетата, обърнати към стената от екрани.
Той тръгна към нея, като разкопчаваше ризата си в движение.
— Мислех си, че вече си се облякла.
— Поседи с мен, Дейвид.
Пилчър седна до нея на плюшената тапицерия. Тя постави ръка на коляното му и каза:
— Голяма нощ.
— Възможно ли е да бъде по-голяма?
— Наистина се радвам за теб. Ти успя.
—
— Чуй ме.
— Какво има?
Очите й се напълниха със сълзи.
— Реших да остана.
— Да останеш?
— Искам да видя края на моята история в настоящето. В този свят.
— Какви ги говориш?
