Читать «Уейуърд» онлайн - страница 113

Итън се загледа в тънката й талия.

Доколкото можеше да прецени, не беше въоръжена, освен ако не криеше нещо малко на кръста си.

— Оглеждаш ли ме, шерифе?

— Въоръжена ли си?

— О, да бе, това била причината да ме зяпаш.

Пам вдигна ръце над главата си като балерина, застана на пръсти и се завъртя.

Нямаше оръжие.

— Видя ли? — каза тя. — В тези джинси няма нищо освен самата мен.

Итън извади пистолета от кобура.

Уви, беше празен.

— Голям пищов, шерифе. Нали знаеш какво казват за типове с големи пищови.

— Това е „Дезърт Игъл“.

— Петдесети калибър, нали?

— Да.

— Можеш да убиеш гризли с такова нещо.

— Знам какво сте направили с Алиса — каза Итън. — Знам, че сте били ти и Пилчър. Защо?

Пам направи крачка към него.

Разстоянието помежду им бе два и половина метра.

— Интересно — каза тя.

— Кое?

— Скъсих разстоянието между нас. Две крачки — две големи крачки — и можех да навляза в личното ти пространство, а ти дори не ме заплаши.

— Може пък да те искам в личното си пространство.

— Ясно показах, че съм на твое разположение, а ти предпочете да чукаш жена си. Това, което ме тормози, което ме човърка, е, че си прагматик.

— Не те разбирам. — Но я разбираше.

— Човек на малкото приказки и още по-малко глупости. Едно от нещата, които ме карат да те желая. Ще рискувам и ще кажа, че ако в пистолета имаше патрони, щеше да го насочиш към мен още щом ме видя и щеше да ми пръснеш задника. Така де, това е единственият ти ход на този етап, нали? Познах ли?

Направи още една крачка към него.

— Има още нещо, за което не си помислила — каза Итън.

— О?

— Може да те искам в личното си пространство по друга причина.

— И каква може да е тя?

Още една крачка.

Вече усещаше миризмата й. Шампоана, който бе използвала сутринта.

Ментовия й дъх.

— Стрелянето е безлично — каза Итън. — Може пък да искам да те награбя и да те пребия с голи ръце.

Пам се усмихна.

— Вече имаше тази възможност.

— Помня.

— Тогава ми скочи изненадващо. Не беше честно.

— За кого? Та аз бях дрогиран, мамка му.

Итън вдигна пистолета и го насочи в лицето й.

— Ама че голяма дупка в края на пищова — рече тя.

Итън издърпа с палец ударника назад.

За миг в очите й се появи неувереност и тя примигна.

— Хубаво си помисли — каза Итън. — От всички моменти, които си изживяла, този ли искаш да ти бъде последен? Защото се носи много бързо към теб.

Тя се колебаеше.

В очите й имаше не точно страх, а несигурност.

Негодувание към ситуация, която не контролираше.

После отмина.

Желязната й решимост се върна.

Устните й се извиха в презрителна усмивка.

Определено имаше кураж. Не можеше да й го отрече. Щеше да изобличи блъфирането му.

Когато устата й се отвори, той дръпна спусъка.

Пам трепна — за частица от секундата си помисли, че е мъртва.

Итън превъртя пистолета, сграбчи го за цевта и замахна с всички сили, насочил два килограма израелска стомана към черепа й. И щеше да го фрасне, ако Пам не бе реагирала в последния възможен момент.

Докато Итън залиташе от инерцията, тя нанесе удар в бъбрека му с такава директна и зашеметяваща сила, че той рухна на колене. Изгарящата болка обхвана гърба му и преди да успее дори да си даде сметка за нея, Пам го фрасна в гърлото.