Читать «Уейуърд» онлайн - страница 112

Само малко стомана и електрически ток.

И като се имаше предвид всичко, което трябваше да държи по-далеч от Уейуърд Пайнс и какво трябваше да пази, оградата изглеждаше толкова крехка…

Сякаш нищо не стоеше между човечеството и неговото измиране.

Кейт беше права.

Дънерът не можеше да остане незабелязан.

Отдалеч приличаше на огромна сребриста мечка, изправена на задните си лапи; мъртвите чепати клони в горната част бяха вдигнати високо като застрашителни нокти. Беше една от онези зловещи форми, които могат да стреснат човек в здрача.

Итън паркира до дънера.

Взе пушката.

Слезе от колата.

Стъмваше се прекалено бързо.

Вратата се затръшна и звукът отекна между дърветата.

Тишината се втурна да го погълне.

Итън заобиколи дънера.

Тук нямаше сняг, само слегнали се борови иглички и нищо, което да подсказва за наличието на вход.

Той свали задния прозорец на джипа и отвори багажника.

Взе лопатата и раницата.

След половин час копаене лопатата удари нещо твърдо. Итън я захвърли, клекна и разчисти с ръце останалите борови иглички, натрупали се за две, може би за три години.

Вратата беше от стомана.

Един метър широка, четири метра дълга, върху самата земя.

Беше заключена с катинар, ръждясал през годините от дъждовете и снеговете.

Един здрав удар с лопатата го счупи.

Итън метна раницата на гръб.

Зареди пушката.

Нарами я.

Извади големия пистолет и вкара в цевта патрон с кух връх.

Пантите изскърцаха като нокти, прокарани по черна дъска.

Вътре цареше непрогледен мрак.

Миришеше на влажна пръст, сякаш беше изпълзял под повдигната на подпори къща.

Итън откачи фенерчето от колана си, включи го и го насочи напред заедно с пистолета.

В земята бяха изсечени стъпала.

Спусна се предпазливо.

Лъчът освети проход, поддържан от греди.

Конструкцията изглеждаше импровизирана и изработена набързо и не вдъхваше доверие.

Итън тръгна под корени на дървета и издаващи се от земята канари.

В средата на прохода стените се стесняваха, раменете му започнаха да ги докосват и се наложи да върви прегърбен.

В един момент му се стори, че чува бръмченето на оградата през земята и сякаш усети леко гъделичкане в корените на косата си от електрическото напрежение.

Гърдите го стягаха, сякаш дробовете му се бяха свили, но той знаеше, че това е чисто психосоматична реакция на тясното затворено пространство.

А после се озова в началото на други изсечени в земята стъпала, в края на които лъчът на фенера освети друга стоманена врата.

Можеше да се върне, да вземе лопатата и да се опита да я разбие.

Вместо това вдигна пистолета и се прицели в ръждясалия катинар.

Пое дъх.

Дръпна спусъка.

След час Итън затвори багажника.

Върна пушката на стойката.

Облегна се на капака. Солената пот пареше в очите му.

Светлината под дърветата беше почти напълно угаснала.

От усилията се беше разгорещил, но сега потта му ставаше лепкава и студена.

— Какво си намислил, по дяволите?

Итън рязко се обърна.

Пам надничаше през затъмненото стъкло в задната част на джипа, сякаш се беше материализирала от нищото.

Беше с тесни джинси и червен потник, които подчертаваха фигурата й, с вързана на опашка коса.