Читать «Уейуърд» онлайн - страница 111

— Нямах време да го търся. Повярвай, ще се радваш, че е без звук.

Алиса крещеше нещо.

Главата й се повдигна от масата.

Всеки мускул на тялото й се напрягаше.

Появи се Пам.

Сграбчи Алиса за косата и натисна главата й отново на масата.

Дейвид Пилчър се появи в кадър.

Постави малък нож на метала и се качи на масата.

Възседна краката на дъщеря си.

Вдигна ножа.

Устните му се раздвижиха.

Алиса изкрещя нещо. Пам държеше главата й.

Устните на Пилчър се свиха.

Главата му се наклони настрани.

Не изглеждаше гневен.

Нямаше абсолютно никакво изражение, докато наръгваше дъщеря си в корема.

Итън изтръпна целият.

Пилчър издърпа ножа. Алиса се гърчеше, удържана от ремъците.

Черната кръв започна да се разлива по масата.

Устните на Пилчър отново се раздвижиха. Лицето на Алиса се изкриви в агония. Когато Пилчър вдигна ножа за нов удар, Итън се извърна.

Гадеше му се. Преглътна железния привкус в гърлото си.

— Мисля, че схванах идеята.

Тед се наведе и чукна един клавиш.

Екранът милостиво угасна.

— И продължава в същия дух — каза Тед. — Продължава и продължава.

Итън беше потресен.

Помисли си за всички онези черни дупки по тялото на Алиса, които беше видял онзи първи ден в моргата.

— Значи онази нощ, след като Алиса и Кейт са се разделили, Пам е последвала Алиса и по някакъв начин я е домъкнала тук — каза той. — Пилчър може би вече ги е очаквал или е дошъл по-късно. Когато направих оглед на тялото й преди няколко дни тук, се питах как и защо кръвта й е била източена. Къде е била убита…

— А си се намирал на местопрестъплението.

Итън впери поглед в канала на пода.

— Имаш ли копие на записа, Тед?

— Направих няколко. — Тед бръкна в джоба си и извади карта памет с размерите на нокът. — Това е за теб. Не може да бъде пуснато на никое устройство в града, но го пази на сигурно място, ако с мен и с другите копия се случи нещо.

Итън прибра картата в джоба си.

Тед си погледна часовника.

— След още няколко минути по-добре да ни няма. И сега какво? Обмислях дали да не пусна записа на всички екрани в планината.

— Не, не го прави. Връщай се на работа. Продължавай така, сякаш не е станало нищо.

— Чух, че довечера ще има празненство, посветено на Болинджър. В планината вече се разпространява вестта, че те са виновни за смъртта на Алиса. Какво ще правиш?

— Имам наум нещо, но не съм го споделил с никого.

— Значи просто да бъда в готовност?

— Да.

— Добре. — Тед отново си погледна часовника. — По-добре да се махаме. Камерите ще се събудят след шейсет секунди.

В четири следобед Итън стигна завоя на пътя в края на града. Превключи на двойна предавка, излезе от пътя и вкара джипа в гората.

Земята беше мека и снегът се бе задържал в сенките между боровете.

Напредваше бавно.

Сякаш му трябваше цяла вечност да измине осемстотин метра.

Забеляза първия пилон през предното стъкло и докато приближаваше, оградата постепенно се материализира, а после и намотките бодлива тел отгоре.

Той спря джипа на трийсет метра от оградата.

Беше достатъчно тъмно, за да включи фаровете, но не искаше да поема риска.

Седеше зад волана. Не беше изключил двигателя. Не можеше да се отърве от страха, който будеше това съоръжение.