Читать «Уейуърд» онлайн - страница 110

Проправи си път през бодливите клонки и затича в тръс по улицата.

Беше дошъл на работа с джипа. Качи се и сложи пушката на Стойката за оръжие.

Докато палеше двигателя, чу през отворения прозорец как телефонът в кабинета му зазвъня отново.

Паркира джипа на празно място на Главната и отиде при витрината на „Дървени съкровища“.

Кейт седеше зад касовия апарат и се взираше с някаква отегчена, празна настойчивост в нищото. Преминаването от онези ярки моменти на свобода снощи в ежедневното робство, определящо живота в Уейуърд Пайнс, сигурно беше смазващо. Итън си помисли, че дните след тайните партита са изпълнени с махмурлук и осъзнаване на суровата реалност. На това какво всъщност представлява животът им.

Почука по стъклото.

Седнаха на пейката на ъгъла на Главната и Девета.

Центърът беше опустял.

Вече не изглеждаше истински.

Спокойно можеше да е декор във филмово студио, след като снимките са приключили.

Светлината вече започваше да отслабва и слънцето се бе скрило зад скалната стена на запад.

— Тук можем да говорим в безопасност — каза Итън.

— Изглеждаш ужасно — каза Кейт. — Спал ли си изобщо?

— Не.

— Какво има?

— Трябва да разбера как да намеря тунела под оградата.

— Защо?

— Няма време за обяснения. Била ли си там?

— Веднъж — каза тя. — Преди години.

— Мина ли от другата страна?

Тя поклати глава.

— Защо?

— Беше ме страх.

— Как да го намеря, Кейт?

— Имаше един голям дънер на бор. Висок колкото теб. По-голям от дърветата около него. Ако още е там, не можеш да го пропуснеш. Входът към тунела е точно до него, в земята. Със сигурност ще е покрит с борови иглички. Не мисля, че в скоро време някой е отивал от другата страна.

— Заключен ли е?

— Не зная. Итън, какво става?

Той впери поглед в нея.

Искаше да й каже.

Искаше да я предупреди.

— Просто ще трябва да ми се довериш.

Паркира джипа по-надалече в уличката зад болницата.

Промъкна се през служебния вход.

На приземния етаж цареше пълна тишина.

Слезе по стълбите и се озова на кръстовището на четири пусти коридора. Тръгна към двукрилата врата без прозорци в края на източното крило.

Последните няколко флуоресцентни панела при моргата не светеха.

Стигна вратата в полумрак

Бутна я.

Тед стоеше до масата за аутопсия с отворен лаптоп.

Итън отиде при него, докато вратата се затваряше, и попита тихо:

— Тук можем ли да говорим?

— Изключих камерите на това ниво. — Тед си погледна часовника. — Но те ще останат в спящ режим само още десет минути.

— Къде е Пам?

— Горе, на терапевтичен сеанс.

Итън заобиколи лъснатата маса и застана до Тед.

Погледна хладилниците, мивката, везните за органи. Тед беше отместил лампата от масата и тя осветяваше неприлично ярко единия ъгъл, докато останалата част от моргата тънеше в сенки.

Лаптопът зареди.

Тед вкара име и парола.

— Защо тук? — попита Итън.

— Моля?

— Защо поиска да се срещнем тук?

Тед посочи екрана.

Пусна видеото.

Висока разделителна способност.

Камерата на тавана в ъгъла беше насочена към Алиса.

— Мамка му — каза Итън.

Завързана с дебели кожени ремъци за маса за аутопсия.

За тази маса за аутопсия.

— Няма ли звук? — попита Итън.