Читать «Уейуърд» онлайн - страница 11

— И моят беше страхотен.

Тя прокара длан по гърдите му.

— Радвам се, че още не си се преоблякъл. Харесвам те с униформа.

Итън прегърна жена си.

Вдиша аромата й.

Плъзна пръсти по дългата й руса коса.

— Мисля си нещо — каза тя.

— Какво?

— Бен ще е при Матю най-малко още час.

— Така ли?

Тя хвана Итън за ръка и го задърпа към стълбата.

— Сигурна ли си? — попита той. Бяха го правили само два пъти през двете седмици от събирането им, и двата пъти на любимия стол на Итън в кабинета: Тереза седеше в скута му, ръцете му бяха върху бедрата й — доста неудобна оплетена поза.

— Желая те — каза тя.

— Да идем в кабинета.

— Не — отвърна тя. — В леглото ни.

Той я последва нагоре и по коридора на втория етаж. Паркетът стенеше под краката им.

Запрепъваха се в стаята, като не преставаха да се целуват, без да отделят ръце един от друг. Итън се опита да се отдаде на момента, но не можеше да пропъди камерите от ума си.

Една зад термостата на стената до вратата на банята.

Една в аплика на тавана, гледаща право надолу към леглото им.

Колебаеше се, разкъсван от противоречиви желания, и Тереза го усети.

— Какво има, скъпи? — попита тя.

— Нищо.

Стояха до леглото.

Отвън светлините на Пайнс се включваха — улични лампи, веранди, прозорци.

Засвири щурче и песента му се плъзна в стаята през отворения прозорец.

Ключов звук за спокойна нощ.

Само че не беше истински. Вече нямаше щурчета. Звукът идваше от миниатюрен говорител, скрит в храстите. Итън се запита дали жена му знае това. И каква ли част от истината подозира.

— Желаеш ли ме? — попита Тереза с онзи пряк тон, който го бе накарал да се влюби в нея още на първата им среща.

— Разбира се, че те желая.

— Тогава направи нещо по въпроса.

Без да бърза, той почна да разкопчава бялата й лятна рокля. Не че не го беше правил, но в загубата на тренинг имаше нещо възхитително ужасяващо. Не като в гимназията, но подобно. Липса на контрол, която го беше накарала да се възбуди още преди да стигнат до стаята.

Опита се да завие и двамата, но тя не му позволи. Каза му, че иска да усеща ветреца през прозореца по кожата си.

Пружината заскърца и докато Тереза стенеше, Итън се опита да изхвърли от ума си камерата над тях. Пилчър го бе уверил, че наблюдаването на двойки в интимни моменти е строго забранено. Камерите винаги се изключвали, когато дрехите се сваляли.

Но Итън се питаше дали наистина е така.

Или някой техник в момента го гледа как чука жена си. Изучава голия му задник. Начина, по който краката на Тереза се обвиват около кръста му.

Предишните два пъти Итън бе свършил преди Тереза. Сега мисълта за камерата горе се бъркаше в удоволствието. Той използва гнева си, за да удължи акта.

Тереза свърши със страховит оргазъм, който напомни на Итън колко чудесно могат да се чувстват заедно.

Остави се да свърши, след което останаха да лежат неподвижни. Без дъх и с бясно туптящи сърца. Вечерният въздух беше почти студен по потната му кожа. Моментът можеше да бъде перфектен, но знанието за всичко го сръгваше грубо с лакът. Дали щеше да дойде ден, когато ще може да се изключва? Просто да приема тези неочаквани моменти на покой с повърхностната им прелест и да забрави дебнещия отдолу ужас? Така ли хората успяваха да живеят тук години наред, без да полудеят?