Читать «Уейуърд» онлайн - страница 13

Останаха до късно.

След хилядолетие без замърсяване на въздуха небето бе напълно черно.

Звездите вече не просто се появяваха.

А експлодираха.

Като диаманти върху черно кадифе.

Човек не можеше да откъсне очи от тях.

Итън се пресегна и хвана Тереза за ръката.

Бах и галактики.

Вечерта захладня.

Когато Хектър приключи, хората в къщите заръкопляскаха.

От другата страна на улицата някой завика: „Браво! Браво!“

Итън погледна Тереза.

Погледите им се срещнаха.

— Добре ли си? — попита той.

Тя кимна и избърса сълзите си.

— Толкова се радвам, че си у дома.

Итън приключи с миенето на чиниите и се качи горе. Стаята на Бен беше в дъното на коридора и вратата й бе затворена — само рязка ивица светлина се виждаше под нея.

Итън почука.

— Влез.

Бен седеше в леглото си и рисуваше. С въглен върху амбалажна хартия.

Итън седна на юргана.

— Мога ли да погледна?

Бен вдигна ръце.

Скицата бе от гледната точка на момчето, както седеше на леглото си — стената, бюрото, рамката на прозореца, светлините отвън, които се виждаха през стъклото.

— Изумително — каза Итън.

— Не се получи точно така, както го исках. Нощта през прозореца не изглежда точно като нощ.

— Сигурен съм, че ще стигнеш и дотам. Знаеш ли, днес взех една книга от кафенето.

Бен наостри уши.

— Коя?

— Казва се „Хобит“.

— Никога не съм чувал за нея.

— Беше една от любимите ми, когато бях на твоите години. Реших, че мога да ти почета.

— Мога да чета, татко.

— Знам. Но аз не съм я чел от години. Може да е забавно да почетем заедно.

— Страшна ли е?

— Има някои страшни моменти. Така че бягай да си измиеш зъбите и идвай.

Итън се беше облегнал на таблата на леглото и четеше на светлината на нощната лампа.

Бен беше заспал преди края на първата глава и Итън се надяваше, че сънува дълбоки тъмници и древни пещери. Нещо различно от Уейуърд Пайнс.

Остави книгата и изгаси лампата.

Придърпа одеялото до раменете на сина си.

Постави длан на гърба на Бен.

На света няма нищо по-добро от това да усещаш дишането на детето си в съня му.

Все още не се бе възстановил от мисълта, че синът му расте в Уейуърд Пайнс. Съмняваше се, че някога ще може да го приеме. Имаше някои малки неща, за които се опитваше да си каже, че са за по-добро. Днес например. Ако Бен беше израснал в стария свят, Итън вероятно щеше да влезе в стаята на сина си и да го завари залепен за айфон.

Пишещ на приятели.

Гледащ телевизия.

Играещ компютърни игри.

Ровещ се в Туитър и Фейсбук.

Тези неща не липсваха на Итън. Не искаше синът му да расте в свят, в който хората по цял ден се взират в екрани. Където общуването е деградирало до изписване на малки букви и човечеството живее чрез и до голяма степен заради дозата ендорфини, получавана от звуковия сигнал за получен есемес или имейл.

Вместо това беше заварил своя почти тийнейджър да рисува преди лягане.

Трудно можеше да се чувства зле от подобно нещо.

Но онова, което тежеше на сърцето му и го тласкаше към черна депресия, бяха годините, които предстояха.

Какво щеше да очаква с нетърпение Бен?